Което Лесли Чипингъм бе изпитал на собствения си гръб.
Си Би Ей последна от големите телевизионни компании стана жертва на „нашествието на филистимляните“2, както професионалните журналисти наричаха помежду си изкупуването на телевизионните мрежи от големи индустриални корпорации, чиято алчност за все повече печалби надделяваше над чувството им за достойнство и обществен дълг. Докато навремето шефовете на Си Би Ей, Пейли, на Ен Би Си, Сарноф, и на Ей Би Си, Голдънсън, колкото и големи капиталисти да бяха, постоянно даваха доказателства за почтеността си към обществото.
Девет месеца преди това, след като се провалиха опитите да бъде запазена независимостта на Си Би Ей, компанията бе погълната от „Глобаник Индъстрийс Инкорпорейтед“, гигантска корпорация с капитали по цял свят. Подобно на „Дженерал електрик“, който преди това бе станал собственик на Ен Би Си, „Глобаник“ бе тясно свързан с военната индустрия. И също като „Дженерал електрик“ имаше груби нарушения на закона. В резултат на едно разследване бяха установени прикрити сделки и измами в цените, за които компанията бе глобена, а няколко от най-високопоставените й ръководители — осъдени на затвор. Друг път самата корпорация се призна за виновна в измама на американското правителство чрез фалшификация на счетоводните документи към един договор с Министерството на отбраната. Съдът й наложи глоба от един милион долара — най-високата според закона, но минимална в сравнение с печалбата от един-единствен договор. А както писа един коментатор, когато Си Би Ей стана собственост на „Глобаник“, не може да не бъде накърнена журналистическата независимост на Си Би Ей, тъй като „Глобаник“ има твърде много и различни специални интереси. Вече няма да можем да очакваме от Си Би Ей задълбочени анализи в онези „чувствителни области“, където са замесени собствениците й.
Работещите в Си Би Ей сами се убедиха, че публичните декларации от страна на новите им босове да зачитат традиционната независимост на информацията са всъщност празнодумство. Промените в Си Би Ей започнаха още щом Маргот Лойд-Мейсън стана президент и главен директор на телевизионната мрежа. Известна като експедитивна, безмилостна и крайно амбициозна, тя вече бе заместник-генерален директор на „Глобаник Индъстрийс“. Говореше се, че я преместили в Си Би Ей, за да проверят дали може да управлява с желязна ръка, като евентуален кандидат за генерален директор на цялата корпорация.
Няколко дни по-късно тя се срещна с председателя Лес Чипингъм, когото извика да се яви незабавно в „Стоунхендж“3, както журналистите наричаха президентството на компанията на Трето авеню. Лес Чипингъм пристигна там в лимузина с шофьор.
Маргот Лойд-Мейсън бе стройна жена с вдигната коса и подчертани скули на лицето, с приятен тен и изпитателен поглед. Беше с фирмен костюм на „Шанел“ и копринена блуза в по-блед нюанс. Лес Чипингъм щеше да я охарактеризира като „привлекателна, но опасна“. Държеше се колкото приятелски, толкова и хладно.
„Обръщайте се към мен на малко име — каза тя на телевизионния директор, но думите й прозвучаха едва ли не като заповед. И без да губи повече време, премина направо към въпроса. — Днес ще се появи съобщение за един проблем на Тио Елиът.“
Тиъдор Елиът бе председател на управителния съвет на „Глобаник Индъстрийс“.
„Мисля, че вече се появи“ — отговори Чипингъм, който бе чул сутринта по радиото, че главният им шеф укрил от данъчните власти около четири милиона долара, влагайки ги в незаконен бизнес. Нямало да бъде подведен под съдебна отговорност, но трябвало да плати не само дължимите данъци, а и големи глоби.
„Тио ми телефонира — продължи Маргот — и ме увери, че не се е съмнявал в законността на бизнеса.“
„Предполагам, че и други са убедени в това“ — каза Чипингъм, мислейки си с каква кохорта от адвокати, счетоводители и съветници по данъчните въпроси разполага един председател на „Глобаник“.
„Не се дръж непочтително — ледено го смъмри Маргот. — Повиках те, за да ти кажа, че не искам нашата телевизия да съобщава каквото и да е за Тио и данъците му, както и да те помоля да изискаш същото и от другите телевизии.“
Чипингъм бе потресен и не му се вярваше. С мъка овладяваше гласа си.
„Маргот, ако поискам от другите телевизии подобно нещо, те не само ще го отхвърлят, но веднага ще разгласят, че Си Би Ей се опитва да прикрива престъпления. А, откровено казано, и ние бихме постъпили по същия начин, ако при тях станеше нещо подобно.“
Още докато говореше, той си помисли, че един кратък разговор е достатъчен, за да проличи не само дълбокото невежество на новата шефка по отношение на телевизионната информация, но и пълното й безразличие към журналистическата етика. Но в края на краищата, каза си Чипингъм, тя не е поставена на това място, защото разбира от телевизия, а заради находчивостта й във финансовите работи и умението й да извлича печалба.
2
Войнствените, но смятани за не особено интелигентни племена, дошли през XIII в.пр.н.е. от Мала Азия, нападали често евреите, докато напуснали Египет и се заселили в Ханаан. — Б.пр.
3
Мегалитовите каменни образувания в долината Солсбъри, Англия, от около XX в.пр.н.е., за които не е сигурно дали са светилища или астрологическа обсерватория. — Б.пр.