Детективът Йорк и полицаят Йенсън бяха разпитали вече прислужницата Флорънс и излизаха от къщата, когато отред спряха две полицейски коли с въртящи се светлини и пуснати сирени. С едната бе пристигнал шефът на полицията в Ларчмънт. Другата бе докарала един сержант. Четиримата бързо започнаха да се съвещават на двора.
— Убеден ли си, че действително става дума за отвличане? — обърна се накрая шефът на полицията към детектива.
— Засега да. Всички показания сочат натам.
— И казвате, че нисанът имал табели с номера от Ню Джърси?
— Така твърдят свидетелите, сър.
Шефът са замисли.
— Ако наистина е отвличане и е извършено в друг щат, а не там, където е регистрирана колата, случаят е от компетенцията на ФБР. По силата на закона „Линдбърг“4. — И добави: — Макар че във ФБР едва ли се интересуват от такива подробности.
Последната му хаплива забележка отразяваше убеждението на много от местните пазители на реда, че Федералното бюро обикновено има претенции към по-интересните случаи, но винаги намира причини да отклони по-дребните, с които не му се занимава.
— Веднага се обаждам на ФБР — обяви той решително и се запъти към колата си.
След около две минути се върна и нареди на детектива Йорк да стои неотклонно в къщата.
— Но преди всичко накарайте прислужницата да ви свърже с мистър Слоун и лично разговаряйте с него. Кажете му всичко, известно досега, и го уверете, че правим каквото е по силите ни. Отговаряйте на всяко телефонно позвъняване. И записвайте всичко. Скоро ще ви изпратим подкрепление.
На сержанта и Йенсън бе наредено да останат вън на пост и да не пускат никого — освен агенти на ФБР.
— Скоро журналистите ще накацат тук като мухи на мед. Изпращайте ги направо в участъка — добави шефът.
В същия момент чуха боботене на приближаваща се кола. Беше фолксвагенът на Бърт.
— Ето го първия — въздъхна полицейският началник.
Четирийсет минути преди „Новините по обяд“ информационната зала на местната Нюйоркска телевизия бе заприличала на лудница. Тъкмо този ден се случи претоварване от новини, няколко от тях в развой, но всички с претенции за първото място. Именит служител на евангелистка църква например, който пристигнал в Ню Йорк да получи някаква важна религиозна награда, бил намерен мъртъв в хотелската си стая. Причина за смъртта очевидно била твърде голяма доза кокаин. Полицията разпитвала проститутката, прекарала нощта със свещенослужителя. В центъра на Манхатън избухнал пожар в административна сграда; хората, които по това време работели на горните етаж, били спасявани с хеликоптери. Един милиардер от Уолстрийт, безнадеждно болен от рак, накарал да го возят през Бронкс в инвалидния му стол, за да раздава с шепи стодоларови банкноти. От движещата се след него бронирана кола всеки няколко минути му доставяли нови пачки.
— Стойте на телефона. — Редакторката на информационната емисия настойчиво помоли Бърт Фишър, който се обаждаше от уличен автомат. После се обърна към един от репортерите на най-близкото бюро: — Поеми четвърта линия. Обажда се Фишър от Ларчмънт. Запиши всичко и го приготви за „новина номер едно“ на обедната емисия. — А самата тя се премести на прекия телефон със Си Би Ей. Когато му гласа на Ърни Ласал, завеждащ Вътрешна информация, възбудено му издекламира: — Отвличането в Ларчмънт е потвърдено. Преди около половин час неизвестни лица, действайки с груба сила, са похитили съпругата, сина и бащата на Крофърд Слоун.
— О, боже! — Ласал бе едновременно потресен и невярващ. — Някой казал ли е на Кроф?
— Едва ли.
— Полицията взима ли мерки?
— Доколкото може. ФБР е уведомено. — И като поглеждаше в записките си, редакторката допълни останалите сведения.
Ърни Ласал записваше с бясна скорост. Докато чу отсреща:
— Всичко това ще излъчим в обедната емисия, но аз мисля дали и сега да не прекъсна програмата. Само че реших, след като става дума за семейството на…
Преди тя да се доизкаже, Ласал рязко я прекъсна:
— Няма да правите нищо сами! Шефовете ще решават. И изобщо ние ще излезем първи в ефир.
Като филиал на Си Би Ей, местната телевизионна станция нямаше приоритет в излъчването на важни съобщения. Но от друга страна, както бе споменала редакторката, на местопроизшествието вече имало екип на филиала на Ен Би Си за Ню Йорк, който щеше да прояви същата лоялност към компанията-майка. Пестейки всяка секунда, Ласал си помисли: „Съжалявам, че трябва да го чуеш от мен, Кроф.“ И вдигна телефона.
4
Авиаторът Чарлс Линдбърг е не само „Щастливия Линди“, осъществил през 1927 година първия презокеански полет от Ню Йорк до Париж без междинно кацане с едноместен самолет, но и нещастният баща на отвлеченото и убито през 1932 година двегодишно момченце. — Б.пр.