Думите на президента бяха веднага разгласени от говорител на Белия дом, а вечерта щяха да бъдат добавени към набъбващата информация по темата в централната информационна емисия.
Но съзнанието на Слоун бе заето от спомена за разговора с Джесика предишната вечер. Измъчваше го не толкова фактът, че бе повдигнал въпроса за евентуално отвличане, и ето, то се бе случило — защото от опит знаеше, че животът е пълен със случайни съвпадения, понякога най-невероятни, — а че поради егоизма си и манията си за значимост не допускаше друг освен него да стане жертва на подобна терористична акция. Джесика бе попитала: „Ами семействата? Не могат ли и те…“ Но той бе отхвърлил предположението като недопустимо, а и през ум не му бе минало да се погрижи за охрана на жена си и сина си. Сега се упрекваше за тази непредпазливост и небрежност, а чувството за вина не му даваше покой.
Тревожеше се и за баща си, още повече, че той явно бе попаднал непредвидено в мрежата на терористите поради неочакваното си пристигане същата сутрин.
Нетърпелив да действа, да направи нещо, Слоун съзнаваше същевременно, че то би било твърде малко. Мислеше да отиде в Ларчмънт, но после се отказа, тъй като нямаше никакъв смисъл, а и можеше да изпусне някоя нова важна вест. Задържаха го и тримата агенти на ФБР, които с появяването си веднага се засуетиха около него.
Старшият, Отис Хавилок, дребен, плешив и пъргав, с дълбоки зелени очи, не отместваше проницателния си поглед от лицето на онзи, с когото разговаряше. Той веднага нареди на спешно извикания шеф на охраната:
— Искам незабавна проверка на целия етаж. Който е отвлякъл семейството на Слоун, може да се опита да направи същото и със самия него. Преглеждайте пропуските на всеки, който идва и си отива, и същевременно проверявайте самоличността на всички присъстващи.
Шефът на охраната, посивял пенсиониран детектив от нюйоркската полиция, запротестира:
— Искате невъзможни неща. Не разполагам с толкова хора. Освен това имам и други задължения.
— Не знам какви други задължения имате, но основните явно не изпълнявате — сопна му се Хавилок и извади пластмасова служебна карта. — Я вижте с какво влязох тук. Показах я на пазача на входа и той само ми махна да влизам.
Бившият детектив се наведе над картата със снимка на мъж в униформа.
— Чия е тази снимка? — озадачи се той.
— Питайте мистър Слоун.
Слоун бегло я погледна и въпреки притеснението си прихна.
— Та това е полковник Муамар Кадафи!
— Нарочно съм си я поръчал — обясни агентът на ФБР, — за да доказвам на някои компании колко лоша е охраната им. — А когато по-възрастният полицай тръгна унило да изпълни току-що получените нареждания, Хавилок обясни на Слоун: — Повечето компании пренебрегват охраната, защото тя само поглъща разходи, без да им носи печалба. Финансистите дори гледат да я намалят до минимум. Ако имахте силна охрана тук, тя щеше да включва и мерки за сигурност на дома и семейството ви.
— Защо ви нямаше да го кажете по-рано? — тъжно отвърна Слоун.
На вратата се почука и в кабинета на Слоун влече Чък Инсън.
— Извинете, че ви прекъсвам — смути се той, но след насърчителните кимвания на двамата продължи: — Кроф, знаеш, че всички се опитваме да направим каквото е по силите ни, за теб, за Джесика, Ники и…
— Да, знам — не го доизчака Слоун.
— Смятаме, че не трябва да водиш новините тази вечер. Не само защото ще ти е трудно, но и би изглеждало като че ли нищо особено не се е случило и телевизионната компания нехае. Което не е вярно, разбира се.
Слоун се замисли.
— Мисля, че си прав.
— Питахме се обаче дали би имал нещо против да дадеш едно интервю, на живо.
— Смяташ ли, че е уместно?
— След като вече сме съобщили за случилото се, колкото повече го разгласяваме, толкова по-добре. Нищо чудно някой от зрителите да знае нещо повече и да ни го съобщи.
— Добре тогава. Ще направим интервюто.
Но Инсън очевидно нямаше само това предвид.
— Тъй като и другите телевизии, а и вестниците ще искат да те интервюират, какво ще кажеш за една пресконференция днес следобед?
— Съгласен съм — безпомощно отвърна Слоун.
— А като свършите разговора си тук, ще те чакаме с Лес в моя кабинет. Искаме да чуем мнението ти и по някои други въпроси.
Хавилок се намеси:
— Бих желал мистър Слоун да стои повечето време в кабинета си и близо до телефона.
— И аз това смятам да правя — увери го Слоун.
Лесли Чипингъм бе вече телефонирал на Рита Ейбръмс в Минесота с неприятната новина за проваления им уикенд. Обясни й, че няма никаква възможност да напусне Ню Йорк след случилото се.