Нелоялен към кого? Разбира се, към Джема, която е мъртва.
О, скъпа Джема! Сутринта, като си бе спомнил за единственото изключение на очевидната си невъзможност да плаче, бе оставил спомените за нея да нахлуят в съзнанието му. После отново ги бе отпъдил, защото не бе в състояние да ги издържи. Ето че сега мислите за Джема отново се връщаха. Тя винаги ще се връща, каза си той.
Няколко години след завръщането си от Виетнам и други горещи точки Партридж бе изпратен като постоянен кореспондент в Рим. Там остана почти пет години. В ресорите му влизаше и Ватикана. Няколко пъти той пътува с папския самолет, придружавайки Йоан Павел II при странстванията му по света. На такова едно пътуване се срещнаха с Джема.
Партридж често се смееше на твърдението, че пътуването по въздух с папата е упражнение по благоприличие и въздържание. Нищо подобно. Поне що се отнасяше до салона за журналисти, в сила бе точно обратното. Постоянни партито и пиене, неограничено количество безплатен алкохол, а през дългите нощни полети и малко таен секс. Не случайно един кореспондент сравни веднъж самолета на папата с Дантевия „Ад“ и многото му кръгове. При все че за главата на римокатолическата църква нямаше специален самолет, обстановката и разпределението на салоните бяха еднакви за всяко пътуване.
Най-отпред бе просторното помещение, отредено на папата и снабдено с легло и поне две удобни кресла. След него бе салонът за висшите сановници от папската свита — държавния секретар, кардиналите, лекаря, секретаря и пажа. Зад следващата преграда беше кабината на епископите и по-нисшите санове. Някъде между тях — в зависимост от типа самолет — винаги се оставяше свободно пространство за подаръците, които папата получаваше при всяко пътуване. Те неизменно образуваха огромен и пищен куп. И най-отзад беше салонът за журналистите със седалки като в туристическа класа, но с първокласно обслужване, много стюардеси и превъзходна храна и напитки. Журналистите също получаваха щедри подаръци, обикновено от авиокомпанията, на която бе самолетът — най-често „Алиталия“. Авиокомпаниите умееха да се възползват от възможността да си направят реклама.
Що се отнася до журналистите, те бяха разнородна група от тази професия: представители на вестниците, телевизията и радиото от всички страни, придружени от технически екипи. Имаха най-обикновени човешки интереси, изпитваха естествения човешки скептицизъм и проявяваха човешката склонност към непочтително поведение. Без да признават, телевизионните компании предпочитаха да изпращат репортери, които нямат дълбоки религиозни убеждения, защото се бояха, че всякакъв фанатизъм би родил необективна информация. За предпочитане бе здравословният скептицизъм.
Хари Партридж отговаряше точно на тези условия. И ако не се беше възползвал веднъж от рядката отзивчивост на папата да отговаря на всякакви въпроси по време на полета, онова, което стана впоследствие между Джема и него, никога не би се случило.
Това бе една от по-дългите папски обиколки — до близо десетина централно-американски и карибски държави, все със самолета на „Алиталия“, „ДЦ 10“. Рано една сутрин, около два часа преди кацането, папата неочаквано се появи в салона на журналистите, облечен делнично — с бяло расо, неизменната шапчица и мокасини на краката. Спря близо до Партридж. Изглеждаше замислен. Засвяткаха светкавиците на фотоапаратите, зажужаха камерите. Няколко от репортерите включиха магнетофоните си. Партридж стана на крака и с надеждата да разсее всеобщото смущение, зададе най-обикновения въпрос:
— Добре ли спахте, ваше светейшество?
— Твърде малко — засмя се папата.
— Твърде малко какво, ваше светейшество? Часове ли? — поиска да уточни Партридж.
Вместо отговор папата леко поклати глава. Известен като владеещ почти до съвършенство няколко езика, папата, кой знае защо, говореше английски, меко казано, неразбираемо. Партридж можеше спокойно да води разговора на италиански, но искаше публиката на Си Би Ей да слуша папата на родния си език. Затова се опита да зададе по-популярен въпрос — във връзка с евентуалното посещение на Йоан Павел II в СССР, за което се разпространяваха слухове вече от няколко седмици.
— Ваше светейшество, имате ли желание да посетите Русия?
— Да — бе този път недвусмисленият отговор и после папата добави: — И поляците, и руснаците са от моя род, все славяни, все раби.
И преди някой да успее да реагира, папата се обърна и излезе.