Выбрать главу
* * *

На срещата на ъгъла с Трето авеню Мигел пристигна след по-малко от час. Няколко минути по-късно катафалката спря на уреченото място за първи път. Като се качи, Мигел каза на Луис:

— Сега отиваме в онази погребална къща. Помниш ли адреса? — Луис кимна и скоро зави на изток към моста Куийнсбъро.

5

В спокойни дни телевизията приличаше на задрямал великан. Работеше на по-малък от пълния си капацитет и голяма част от най-талантливите й журналисти бяха в летаргия. Ето защо, случеше ли се важно събитие, имаше на разположение много опитни професионалисти, които да бъдат задействани „на високи обороти“. Точно това стана в петък сутринта, един ден след като бяха отвлечени тримата членове на семейство Слоун. В седалището на Си Би Ей започна да се събира „групата за бързо реагиране“, оглавена от Хари Партридж. Пристигна и Рита Ейбръмс. Самолетът й бе кацнал от Минесота късно през нощта. Хари Партридж, който бе пренощувал в луксозен апартамент на телевизията в хотел „Интерконтинентал“, се яви малко след осем часа. Без да губи време, той попита:

— Има ли нещо ново?

— Само тълпата пред къщата на Кроф е нараснала — отговори Рита.

— Каква тълпа?

Двамата седяха в заседателната зала, предоставена на групата. Въпреки твърде кратката си почивка Рита изглеждаше освежена, възвърнала обичайната си жизненост и енергичност.

— От два дни почитателите на Кроф, узнали адреса му, се стичат в Ларчмънт да докоснат ръба на мантията на своя водещ по телевизията. Трябва да има вече хиляди. Полицията не може да се справи и е започнала да поставя бариери по пътищата.

— Имаме ли снимачен екип там?

— Разбира се. Прекарали са там цяла нощ. Казах им да останат, докато Кроф тръгне за работа. Дотогава ще им изпратя нов екип.

— Искам да свикаме колкото се може по-скоро съвещание на всички, които ще работят с нас. Да разпределим задачите и веднага да се залавяме за работа, та да съберем материал за новините довечера.

— Ще го насроча за десет часа — каза Рита.

* * *

Теди Купър пристигна от Лондон със сутрешния полет на „Конкорд“ и се яви в Си Би Ей малко преди 10 часа. Като влизаше, срещна Крофърд Слоун.

— Съжалявам за станалото с близките ви, мистър Слоун. Но горе главата! — каза му Купър. — Нали вече съм тук! Ще ги издиря тия негодници, каквото ще да става. Това е по моята част! — После се обърна към Партридж: — Първата ни работа, Хари, е да прегледаме отново всички съобщения. После ще отида да подуша мястото на престъплението. Искам да преслушам и очевидците, до един. Няма смисъл да се моткам. Като съм дошъл чак дотук, трябва веднага да запретна ръкави.

— Имаш пълна свобода на действие — увери го Партридж, спомняйки си чудатостите на Купър, когато работеше. — Ще отговаряш за разследването заедно с двама помощници.

Те вече чакаха да започне съвещанието. След като му бяха представени, Купър се ръкува с тях и каза:

— Много ще научите от работата си с мен, приятелчета. Само че не ми придиряйте: цапнат съм през устата. Наричайте ме просто „Ваше величество“ и ми козирувайте само сутрин.

* * *

Точно в десет часа в залата се разнесе гласът на Рита Ейбръмс и прекъсна бръмченето на разговорите. Тя бе седнала начело на дългата маса с Хари Партридж от едната си страна. Когато пристигна, Лесли Чипингъм също зае мястото си. Срещна погледа на Рита и двамата се усмихнаха съзаклятнически, едва забележимо. Крофърд Слоун седеше на другия край. Нямаше намерение да се включва в дискусиите и вече бе споделил с Партридж: „Чувствам се безпомощен като охлабена гайка.“

Край масата Рита бе събрала и още трима редактори. Норман Йейгър, най-старшият ветеран на Си Би Ей, който говореше тихо, имаше богато въображение и солидно образование. Той правеше много популярната едночасова рубрика „Анализи“. Участието му в групата повишаваше елитността й с няколко степени.

До Йейгър седеше Айрис Евърли, двайсет и няколко годишната нова звезда на редакторския небосклон. Дребничка и хубава, завършила факултета по журналистика на Колумбийския университет, тя имаше остър ум, който работеше със скоростта на светлината. А впуснеше ли се след някоя мъглява новина, твърдостта и ловкостта й можеха да съперничат дори на Распутин.