Когато по-късно лицето и името й не се появиха в осведомителния бюлетин на Си Би Ей, адвокатът изпрати на Партридж чек за хиляда долара. Но Партридж предвидливо му го върна само с един вежлив отказ. Оттогава двамата не се бяха чували.
Ето защо, като чу гласа му по телефона, адвокатът веднага каза:
— Аз съм ви длъжник. Сега вие искате услуга от мен. Кажете за какво става дума.
Партридж му обясни.
— Не знам нищо повече от онова, което разбрах от телевизията. Но съм абсолютно сигурен, че не е замесен никой от моите клиенти. Те не се занимават с такива работи. Но понякога подочуват какво правят другите. Затова дайте ми няколко дни да поразпитам тактично насам-натам. Ако открия нещо, ще ви се обадя.
Партридж предчувстваше, че няма да остане излъган.
Докато преглеждаше на спокойствие сутрешните вестници, чу зад гърба си силния глас на Чък Инсън.
— Нося ти материалите за тази вечер, Хари — обяви главният редактор, нахлувайки в кабинета, предоставен сега на Партридж. — Ще излъчваме бюлетина с двама водещи. Единият си ти.
— Бутащият или дърпащият?
— Не знам как ще го наречеш — усмихна се Инсън, — но от днес ти ще водиш новините, свързани с историята около Слоун, която винаги ще бъде новина номер едно във вечерната ни емисия. Освен ако не вземат да застрелят президента преди излизането ни в ефир. Кроф ще води останалата част от бюлетина, за да не излезе, че някаква банда престъпници е успяла да извади от строя редовния ни водещ и да промени цялата ни система на работа.
— Аз съм съгласен. Предполагам, също и Кроф.
— Откровено казано, идеята беше негова. Като всеки крал, и той взе да се чувства несигурен извън трона си. Пък и няма смисъл да стои в сянка. А, още нещо, в края на бюлетина Кроф ще каже няколко благодарствени думи на всички, които са изпратили съчувствени послания до него по повод случилото се.
— Ще импровизира ли?
— Как не! Трима автори вече работят над „спонтанните“ му думи.
Развеселен, независимо от обстоятелствата, Партридж отбеляза:
— Вие двамата май успяхте да се спогодите засега?
— Приехме недекларирано примирие, докато отшуми бурята.
— А после?
— Ще видим.
6
Почти месец по-рано, наскоро след като бе влязъл с фалшиви документи в САЩ, Мигел се бе опитал да купи два погребални ковчега за транспортирането на онези, които трябваше да бъдат отвлечени и закарани в Перу. Според плана, разработен много преди това, той смяташе, че покупката ще стане бързо и незабелязано. Оказа се обаче, че тя съвсем не е проста работа.
В продължение на два дни той обиколи погребалните агенции в Бруклин, избягвайки нарочно да действа близо до Малката Колумбия в Куийнс. Навсякъде обаче отказваха да му продадат само ковчези. Трябвало да бъдат в комплект с гробовете и цялата погребална церемония. Обяснението му, че по настояване на възрастните си родители иска да им осигури ковчези, за да са спокойни в случай, че… бе посрещано с прекалена отзивчивост от страна на любезните погребални агенти, които му предлагаха изгодно места в гробищата и подобаващи за случая тържествени подробности. На всички той обеща да си помисли и да се върне отново.
Разтревожен, че може би е направил вече твърде силно впечатление, той реши да смени периметъра си на действие и да поиска съдействие от своите хора в Малката Колумбия. След няколко дни те го изпратиха в малка и неугледна погребална къща в Астория, недалеч от Джаксън Хайтс. Там го посрещна Алберто Годой, обслужващ очевидно по-бедна клиентела, което личеше не само по обстановката, но и по външния му вид.
Нисък, плешив и с пожълтели от никотин пръсти, Годой бе подпухнал от пиянство. Петна имаше и по униформата му, състояща се от черен жакет и сиви раирани панталони. Говореше дрезгаво и често се давеше от кашлица на пушач.
— Казвам се Новак и идвам за информация — представи се Мигел.
— Знам — кимна Годой.
— Двамата ми родители са възрастни…
— О, такава ли била работата?
Мигел невъзмутимо повтори репетираната история, докато Годой го слушаше със смесица от досада и недоверие. Накрая го попита само:
— Как ще платите?
— В брой.
— Заповядайте насам — поведе го той, вече доста по-любезно.
Влязоха пак в подземие със складирани най-различни ковчези, макар и не така много и разнообразни. Мигел бързо се ориентира към онова, което му бе необходимо — един средна големина и един по-малък.