Изглежда посърнала.
— Значи не им обърна внимание?
— Не го направих нарочно, Никола! Това просто беше… е добре, бях зает.
— Но аз ти оставих цял куп!
— Знам.
— Не искаш ли да ме виждаш повече?
— Нищо подобно, искам.
— Тогава защо не ми отговори? Помислих си дори, че телефонът ми е развален. Откакто се познаваме не се е случвало да не се чуем толкова дълго.
Това не е истина, но няма значение. Трябваше да отговоря на съобщенията й. Знам, че постъпката ми е възможно най-неправилната, но да стоя в коридора на къщата и да ме поучава тринайсет годишно момиче, е последното, от което имам нужда, когато жена ми ме е напуснала. Абсолютно последното. И преди да се усетя, изтървавам нервите си пред моята красива дъщеря:
— Какво искаш от мен? Вече ти се извиних, нали? Казах ти, че съжалявам! Е, какво повече?
Изражението на ужас, което се изписва върху лицето на Никола, ме връща на земята. Ако съм искал да я нараня, добре съм се справил със задачата. За секунди от очите й потичат реки от сълзи, а тя продължава да ме гледа, сякаш не може да повярва, че съм способен на подобно поведение. Самият аз не вярвам.
— Какво лошо сторих? — прошепва тя. — Исках само да говоря с теб.
— Извинявай — моля. — Съжалявам.
— Какво сторих? — повтаря тя. В гласа й звучи неподправена болка. — Защо не ме харесваш повече? Какво да направя, за да ме харесваш отново?
— Ти не си виновна — успокоявам я. — Аз те обичам. И съжалявам. Ти си всичко, което имам. — Прегръщам я и я притискам към себе си. Не съм сигурен дали ще я пусна някога.
контрол
Говорим, аз и моята дъщеря, говорим за всичко. Трудно е да й призная истината, но искам да бъда честен. Разказвам й, че Изи си е отишла, разказвам й за помятането и дори, че може би отново е бременна, макар да съм почти сигурен, че това ще я разстрои още повече. Но тя не се разстройва. Реагира като възрастна. Изслушва ме внимателно и когато свършвам, ми казва да не се притеснявам. Каквото и да става, казва ми Никола, трябва да си върна Изи и тя ще ми помогне. Успокоява ме, че всичко ще бъде наред. И което е най-странното, аз й вярвам.
Така че след като Никола си тръгва, за да отиде на училище, аз се отправям обратно, включвам лаптопа си и като разтягам лицето си във фалшива усмивка, започвам следващата си статия за „мъжкарската“ рубрика. Два часа по-късно я завършвам. Осемстотин думи на тема „Какво си мисли вашето гадже“, които ме представят като най-перфектния партньор в света. Писането ме кара да се чувствам добре. Достигнал съм дъното и сега единственият ми път е нагоре.
завинаги
До: Izzy.harding@bdp.co.uk
От: dave_atch0l@hotmaul.com
Относно: Моята мъжкарска рубрика
Скъпа Изи,
Шоуто трябва да продължи, нали?
Веднъж попитали Мадона защо, след като е знаела, че Шон Пен отдавна иска да се ожени за нея, не го е попитала по-рано. Тя отговорила: „Да прочетеш мислите на един мъж е едно, а да ги обясниш на самия него — съвсем друго.“ Това доста добре илюстрира разликите между мъжете и жените, когато става дума за брака — жените знаят всичко, мъжете — нищо. А в тази игра познанието е сила. Предложението за женитба никога не е било сред силните страни на мъжа. Доста често ние можем да бъдем щастливи с партньорките си, без идеята за брак да ни е минавала въобще през ума. Нищо лично, момичета. Развитието в рамките на връзката никога не е било от първостепенно значение за нас. Фактът, че тя съществува, е достатъчен знак за нашето съгласие. Обаче времето тече, намеците на партньорката стават все по-твърди и тогава ние проглеждаме за предимството. Накрая младоженците се радват на сватбата повече от булките — макар че никога не го признават. В деня на нашата сватба казах на жена ми: „Ако ми беше описала тази сватба като шумно парти с много пиене, щях да те помоля да се ожениш за мен много по-рано“.
Планирането на сватбата винаги ще си остане женска работа. Жените, разбира се, се преструват, че усилията са били взаимни. Но ние, мъжете, знаем, че не е така. Аз например на шега се опитах да предложа нещо по-различно от обичайното — да се облечем с джинси и тениски за церемонията, ала жена ми ме погледна с израза, който в нейния фасиален речник означава „О, недей! Просто недей!“ Но, да ви кажа сериозно, ако приготовленията за сватбата бъдат оставени на мъжете, ние най-вероятно ще планираме всичко в последната секунда, ще закъснеем за церемонията и ще се озовем в погрешната църква, обути с вчерашни боксерки и фланелка на Манчестър Юнайтид. Причината защо жените ни превъзхождат в приготовленията за сватбата е, че за тях малките неща в живота са толкова важни, колкото и големите. Дори и повече. А детайлите са всичко, когато става дума за сватба. В този ден нашият местен цветар зае първо място в списъка на хората, които жена ми мрази най-много — доста по-напред от фашистите и мъжете, които оставят тоалетната седалка вдигната, след като я използват. Защо ли? Защото въпреки най-стриктните инструкции, които са му били дадени за този велик ден, нейният сватбен букет пристигна с бяла панделка вместо с кремава.