Не само вашата сватба изисква планиране — генералщабна подготовка е необходима и когато ще ходите на чужда сватба, особено при избора на подарък. Моята жена и аз сме толкова надарени в тази дейност, че си имаме система — всичко прави тя. Трябваше ни известно време, докато открием, че това е най-добрият начин, но след последния път, когато аз ходих да купувам подарък и се върнах с три диска и конзола на Плейстейшън, но без сватбен дар, тя се предаде. Сега пазарува само тя и изглежда това й доставя също толкова голямо удоволствие, колкото и ако пазарува за себе си. Първо, обикаля и разглежда всички магазини в радиус от петдесет мили, за да състави кратък списък от възможни подаръци. Второ, повтаря посещението си в избраните от нея магазини и прекарва поне пет минути в оглеждане и докосване на всеки от възможните предмети (контактните й лещи са едва с диоптър и половина и въпреки това зависимостта й да „вижда“ с пръстите си никога не е преставала да ме удивлява). Трето, тя свежда списъка до два потенциални подаръка, след което купува и двата, донася ги вкъщи, а на следващия ден се връща в магазина, за да купи трети.
И така, мисля, че ви обясних как се чувстват мъжете по повод на сватбите. Повърхностно погледнато ние може да изглеждаме разсеяни и незаинтересувани, но, метафорично казано, дълбоко в себе си знаем, че докато сме обикаляли от магазин на магазин по търговската улица на живота, сме открили съвършения подарък за себе си. Който, разбира се, си ти.
правила
След още два дни късно вечерта Изи се появява в апартамента. Изглежда изморена и изстискана. Влиза мълчаливо във всекидневната, сядаме на дивана и тя започва разговора:
— Не съм бременна.
Никой от двама ни не проговаря и аз се възползвам от възможността да се поддам на разочарованието. Разсъждавайки трезво, и двамата не би трябвало да се заблуждаваме, че е бременна. В днешно време и на нашата възраст дори един полупризнат намусен бивш музикален журналист притежава достатъчно аматьорски опит в зачеването, за да знае, че трябва да минат поне три месеца след като жената престане да взима хапчета, за да може хормоналното й ниво да се възстанови до нормалното. Три седмици обаче са твърде кратък срок.
— Как се чувстваш? — питам я аз.
— Не знам… Но предполагам, че така е най-добре. Обстоятелствата не бяха най-подходящите, за да заченем дете, нали?
Не отговарям на въпроса и й задавам своя.
— Къде беше?
— При мама.
— Как е тя?
— Добре. Полезно беше да прекарам известно време с нея. Тя ми помогна да видя много неща в истинската им светлина.
— Ще се върнеш ли вкъщи?
След кратка пауза тя ме пита:
— Ти искаш ли да се върна?
— Аз те обичам — отговарям.
— Никой не се е съмнявал в това — категорична е тя.
— Е, ще се върнеш ли?
— Ти не ми отговори — настоява Изи.
— Разбира се, че искам — убеждавам я. — Това е твоят дом. — Настъпва дълга тишина. Аз отново я притискам. — Е?
— Какво? — пита Изи сякаш мисълта й е някъде другаде.
— Ще се върнеш ли вкъщи?
— Всичко зависи от теб — отговаря разсеяно жена ми. — Опитах се да видя нещата през твоите очи. Мога да разбера, че не си знаел как да ми кажеш за Никола. Как новината за нейното съществуване те е поразила до такава степен, че не си бил способен да разсъждаваш трезво. — Отново млъква, сякаш губи нишката на мисълта си. — Мога дори да разбера, че сигурно си мислил, че по този начин ме предпазваш от болката. Но аз не се нуждая от защита, а от честност. Искам да кажа, какво още криеш в живота си, което не знам?
— Няма нищо друго.
— Сигурно е така. Но от сега нататък ще живея със съмнението и страха, че има, а аз не го знам.
— Разбирам.
— Наистина? Разбираш ли ме? — Тя дори не изчаква да й отговоря. — Как мислиш, че се почувствах, когато осъзнах, че не можеш да разговаряш с мен за това? Нали трябва да се подкрепяме? Без значение какво ще се случи, знай, че аз винаги ще бъда на твоята страна. Винаги. Независимо какво ще направиш, аз винаги ще те обичам. Това е любовта. Нима мислиш, че аз просто ще се обърна и ще кажа „Това е, повече не те обичам“? Аз те обичам без условия, Дейв. Да, станалото ме нарани и въпреки това аз продължавам да те обичам със сила, за която не подозирах. Обичам те, защото си част от мен. Обичам те, защото да обичам теб, е все едно да обичам себе си. Знам, че въпреки всичко, което се случи, ти си добър човек. И не искам да те оставя… не мога да те оставя… Има обаче едно нещо… Предполагам, че е най-важно от всичко. Опитвах се отново и отново да приема Никола. Но не мога. Тя е твоя дъщеря. Тя е част от теб и от твоето минало. А аз просто не мога да го приема, колкото и да те обичам. Това хубаво момиче всъщност е всичко, което исках ние с теб да имаме… Не мога да ти забраня да я виждаш. Дори не желая да престанеш да я виждаш. Тя е част от живота ти. Но аз не искам да я познавам. Просто не мога. Ето защо трябва да съм сигурна, че ще приемеш това мое условие, преди да се прибера у дома. Няма да променя мнението си. Така ще бъде.