Въвежда ме в дневната, където един от ужасните й дискове с клубни миксове свири достатъчно високо, за да забавлява приятелите й, но възрастните да не са принудени да си крещят. Стаята е претъпкана — има най-малко трийсет човека. Никола ме пита дали искам нещо за пиене, но аз й казвам, че ще се самообслужа. Тя ме уведомява, че майка й е в кухнята и се занимава с храната.
— Дейв! — възкликва Кейтлин, когато влизам в кухнята. Точно пъха във фурната някаква тава. Друга жена отвива табла със сандвичи, покрита с прозрачно фолио. Тя се обръща, измерва ме преценяващо, после поглежда Кейтлин и се усмихна.
— Радвам се да те видя отново — казва Кейтлин. — Наистина се радвам, че дойде. — Затваря фурната и избърсва ръце в хавлиена кърпа. Изглежда напълно различна от последния път, когато я видях. По-блестяща. И тя като Никола е пуснала косата си, която обгражда лицето й като красива рамка. Не носи очила. За мое учудване е облечена с цепнати джинси, сандали с ремъци и високи токчета и тясна черна блуза, на която пише „Babelicious“.
— Имам чувството, че и виждам двойно — казвам.
Кейтлин се засмива.
— Имаш предвид дрехите ли? Ние, момичетата О’Конъл, обичаме шегичките. С Никола от време на време се преструваме на сестри. Джинсите и обувките си ги имах, а блузката получих като подранил или закъснял подарък за Деня на майката — макар че се наложи да си я платя сама.
Подавам й бутилката вино.
— О, благодаря — казва тя. — В момента пием доста по-евтино, така че промяната е добре дошла.
Забелязвам, че приятелката й няма търпение да бъде представена. Нещо в нея ми се струва познато, но не мога да се сетя какво. Накрая тя изоставя всякаква тайнственост и казва:
— Аз съм Колийн, най-добрата приятелка на Кейтлин и кръстница на Никола. — Протяга ръка. — Приятно ми е.
— Аз съм Дейв — казвам, друсайки нейната.
Кейтлин се усмихва.
— Не е особено срамежлива, нали? Дейв това е Колийн, Колийн — Дейв. Смешното е, че вече си я виждал.
— Не си спомняш, нали? — пита Колийн. — Бях заедно с Кейтлин през онази ваканция. Тогава се отнесохме с твоя приятел Джейми.
Всичко изплува в съзнанието ми.
— Но, разбира се — отвръщам весело. — Радвам се да те видя отново.
— Умира да говори с теб, откакто разбра, че сме се видели.
— Защо?
Двете жени разменят заговорнически погледи.
— Макар да е само съмнителна възможност — обяснява Кейтлин през смях. — Колийн се надява, че все още поддържаш контакт с Джейми и че той все още е свободен. — И двете избухват в кикот.
— Искаш да ти дам телефона на Джейми Ърлс? — изумен съм.
— Той беше много сладък — задавя се от смях Колийн. — Имаше дупе като праскова.
— Не съм го чувал от векове — успявам да произнеса едва когато потискам смеха, който ме напушва при това определение. — Последното, което знам е, че живее в Бърнмаут и работи в хотелиерския бизнес. Имам телефона на родителите му, така че ще можеш да му звъннеш.
— Отлично — доволна е Колийн. — Мисията е изпълнена, така че отивам да видя дали всички гости имат за пиене. И ви оставям насаме. — Все още кискайки се, тя сграбчва две отворени бутилки вино, едната бяло, другата червено, и излиза.
— Ще трябва да й простиш — оправдава я Кейтлин, бършейки един от плотовете с хартиена салфетка. — Току-що за пети път скъса с гаджето си и затова е малко нервна…
Усмихвам се, но не казвам нищо.
— Значи накрая успя да избереш какво да купиш на Никола?
— Почти — отвръщам колебливо. — Много беше трудно.
— Каквото и да си взел, тя ще го хареса.
— Радвам се да знам, че ще бъде милостива към мен.
— Нямах пред вид това.
— Знам.
— Тя искрено се притесни заради присъствието ти тази вечер. Дрехите, косата, гримът — всичко е за теб.
— За мен ли?
— Днес следобед ми каза, че иска да изглежда идеално за теб. Уверих я, че ще ти е все едно, но тя не ми повярва.
— Наистина изглежда прекрасно.
— Така е. Дошли са няколко съученици и на всички им текат лигите.
— Без Брендан Кейси?
— О, не, той вече е минал в забвение.
Замлъкваме.
— Съжалявам, че жена ти не успя да дойде.
— Аз също — отвръщам. — В момента изпълнява длъжността главен редактор и има страшно много работа… — Гласът ми заглъхва. Очевидно е — Кейтлин не ми вярва. — Всъщност истината е, че тя не иска да дойде — поправям се.
— И аз така си помислих — поглежда ме с разбиране Кейтлин. — Сигурно не й е лесно. Не съм убедена дали няма да се държа по същия начин, ако си сменим ролите.
— Но какво е решението в такъв случай? Не мога да изключа Никола от живота си! Тя вече присъства в него, тя е част от мен… така както Изи е част от мен.