— Но ти не го правиш, защото обичаш списанието, в което работиш. Това сигурно се брои за нещо?
— Не — отрича Изи. — Изобщо не се брои.
Десерт
Става девет и петнайсет, отдавна сме приключили с вечерята. Обсъдили сме работата си, апартамента, плащанията по ипотеката и приятелите си, но все още не сме разговаряли за нас.
— Искате ли менюто с десертите? — пита сервитьорката.
— Не, благодаря — поклаща глава Изи. — Дейв?
— И за мен не.
— Кафе? — предлага жената.
И двамата отказваме.
— Сметката, моля — казва Изи.
— Остави на мен — настоявам, докато сервитьорката се отдалечава.
— Спокойно — отвръща Изи. — Ти ще платиш следващия път.
Сервитьорката се връща със сметката и Изи плаща с кредитна карта. Обличаме мълчаливо палтата си и излизаме на оживената нощна Уордър Стрийт.
— Не си говорихме много — чудя се как ще се разделим. — Поне не за нещата, за които би трябвало.
— Така е — съгласява се тя.
— Може би следващия път?
— Може би.
Тя се обръща към мен и ме целува по устните. Отвръщам на целувката.
— Обичам те — казва тя.
— Аз също те обичам.
С тези думи поемаме в различни посоки и се отдалечаваме.
мярка
Втора седмица: Четвъртък вечер, „Кетнърс“ на Ромили стрийт
Ордьовър
Пристигам малко след седем и половина. Изи вече седи на масата. Става да ме целуне и заемаме местата си.
— Как си? — пита ме тя. — Как мина срещата ти с Ник Рандал?
— Добре. Както върви работата, може отново да работим в една и съща сграда. При това доста скоро. След фалита на „Лаудър“ Ник разработил нов проект за списание и е получил зелена улица, очакванията са в следващите два месеца да го пуснат на пазара.
— Какво списание?
— Познай.
— За музика?
— Не, не е за музика.
Тя се разсмива:
— Не е и за тийнейджъри, нали?
— Не е.
— Не е и женско, надявам се — усмихва се тя. — Не ми казвай, че ще имам собствения си съпруг за конкурент.
— Точно обратното — отвръщам през смях. — Лайфстайл списание за мъже. Като „Джентълменс Куотърли“ и „Ескуайър“. Неколкостотин лъскави страници, пълни с интервюта с модели и филмови звезди, репортажи за скандално скъпи коли и всичко това, натъпкано между куп реклами за автомобили, одеколони и модни електронни играчки.
Изи прихва.
— Фантастично! Носеха се слухове, че Би Ди Пи се прицелват и в тази пазарна ниша, но никога не съм си представяла, че ще го направят. Направо съм развълнувана. Ти какво ще правиш?
— Ник ще бъде изпълнителен редактор, имат някакъв тип, който е работил преди в списание за мъже, и той ще бъде главен редактор, а аз негов заместник. Парите са добри и имаме уверението, че няма да гонят прекалено високи продажби и ако през следващите дванайсет месеца успеем да поддържаме разумен тираж, няма да дръпнат шалтера.
— Как ще се казва?
— „Фърст Клас“.
— Дейв Хардинг, заместник-главен редактор на „Фърст Клас“ — произнася тържествено Изи. — Добре звучи. И никакъв Доктор Любов повече?
— Джени иска да продължа рубриката, аз се допитах до шефа и той каза, че няма нищо против.
— Значи оставаш да решаваш любовните проблеми на момичетата?
— Да — казвам. — Защото съм най-добрият.
Основно ястие
Става осем и петнайсет, и аз събирам сили, за да поставя основния въпрос, заради който седим на тази маса:
— Мисля, че е време да поговорим за Никола.
— Прав си — съгласява се жена ми. — Откъде да започнем?
— Не знам. Ти какво мислиш за нея?
— Ако трябва да бъда напълно искрена, макар да знам, че звучи ужасно, бих искала тя да не бъде част от нашия живот, никога да не беше я срещал. Бих искала да заживеем отново стария си живот.
— Но това не е възможно.
— Знам, но то не ме спира да го желая, нали?
— Предполагам, че е така.
— Най-странното е, че отлично си давам сметка, че ако знаех за Никола, по-точно, ако ти си знаел за нея и ми беше казал още когато се срещнахме, изобщо нямаше да има проблем. Толкова много хора имат деца от предишните си връзки.
— Тогава каква е разликата?
— Трудно ми е да определя. Свързано е с шока, също и с начина, по който ти ме лъга, но най-много от всичко с помятането. Исках да ти дам син или дъщеря, но не можах. Вместо това ти получи едно красиво момиче, което е част от теб и някаква друга жена. Страшно боли.