Аз не обичам Кейтлин. Обичам Изи и независимо какво казва или прави тя, това не променя нещата.
Десерт
— Дейв? — пита Изи, докато оправя сметката в края на вечерята. — Знам, че може да ти прозвучи странно, но помниш ли снимката на Никола, която ми показа?
Кимам.
— Можеш ли да я вземеш със себе си следващия път? Искам да ми я дадеш за малко. Ако нямаш нищо против, разбира се. Просто… не знам… искам да я видя отново.
— Ще ти я донеса — обещавам.
Тя ми се усмихва плахо и добавя:
— Искам да знаеш, че каквото и да се случи с нас, аз наистина се старая. Но ми е много трудно. Понякога имам чувството, че никога няма да мога да изляза от този капан.
вън
Четвърта седмица: Вторник вечер, „Берторели“ на Шарлот Стрийт
Ордьовър
Минава седем и половина, когато Изи пристига. Масата е запазена за седем.
— Съжалявам, че закъснях — извинява се тя. — Получи ли съобщенията, които оставих на мобилния ти?
— Не, нямах сигнал. Помислих, че са те задържали в редакцията. Какво се е случило?
— Обичайните грижи — изоставаме с графика, главоболия с рекламите, юридически пречки. Няма нещо, което да не ми се струпа днес.
— Все още ли няма новини за мястото?
— Днес след сбирката говорих с директора по издателските въпроси и той ме увери, че ще вземат решение най-късно до края на идната седмица. Това е. Още седем дни и мъките ми ще свършат.
— Не ти се вярва, че ще получиш мястото, нали?
— Не. И не от скромност. Знам, че нямам необходимия опит. Всички в офиса смятат, че наистина съм човек, на когото може да се разчита, но ако ме беше видял днес, Дейв, щеше да се увериш, че едва не се сринах.
— Но не се провали, нали?
— Днес не, но и утре е ден.
— Това няма да се случи, гарантирам ти. Защото си добра. Дори съм готов да се обзаложим. Давам петстотин лири, че до другата седмица ще си главен редактор на „Фам“.
— Бих искала да вярвам в себе си толкова, колкото вярваш ти.
— Това няма значение — казвам й. — Защото аз имам достатъчно вяра и за двама ни.
Основно ястие
Разговаряме, докато вечеряме — по-малко за работата, повече за приятелите. Разказвам на Изи, че Фран се е явила на интервю във „Фърст Клас“ за щатен редактор.
Започваме да говорим за Никола чак когато изваждам снимката, както съм обещал, и й я подавам. Тя се втренчва за дълго.
— Добре ли си? — разтревожвам се.
— Да. Просто се питам… Съмнявал ли си се някога, че Никола е твоя дъщеря?
— В началото, да.
— Ако аз бях видяла тази снимка, нямаше да се усъмня нито за секунда. В лицето й има толкова много от теб, особено очите. И усмивката й е чисто твоята.
Умълчаваме се, после Изи пъха снимката в чантата си и повече не споменаваме нито Никола, нито проблемите. До края на вечерята.
Десерт
За пръв път си взимаме десерт — разделяме си един крем брюле и аз неочаквано усещам, че помежду ни се промъква нова надежда. Няма значение какво ще ни струва, ще намерим начин да поправим нещата.
Плащам сметката и заедно излизаме от ресторанта. Изи решава, че е прекалено изморена, за да пътува с метро, така че се отправяме към Чаринг Крос с надеждата да хванем такси. Докато вървим ръка за ръка сред шума и светлините на Лестър Скуеър, имам чувството, че всичко е като едно време и не ми се иска да се разделим.
— Трябва ли да се прибираш? — питам, докато се опитваме да спрем такси. — Можем да отидем някъде да пийнем или нещо такова.
Това „нещо такова“ ме издава. По израза на лицето й разбирам, че тя отлично знае какво имам предвид.
— Колкото и да го искам, Дейв, знаеш, че идеята не е от най-добрите. Същата мисъл мина през главата ми милион пъти тази вечер, но нали нашият проблем не е в това, че не се желаем? А като спим заедно, няма да решим нищо. Не можем да заобиколим този проблем, колкото и да ни се иска да го направим. Трябва да се изправим лице в лице с него.
Оглеждам улицата, забелязвам черно такси със запалена лампичка и му махам. Шофьорът превключва на „заето“ и спира до нас. Сваля надолу стъклото, а Изи му казва, че иска да отиде до Мусуел Хил.
— И ти ли ще вземеш такси? — пита ме.
— Ще взема метрото.
— Какво смяташ да пишеш в следващия брой? — подхвърля тя, докато се качва.
— Не знам. Не съм мислил. В главата ми се върти идеята за мъжете и тяхната връзка с колите. — Лицето на Изи изразява несъгласие.
— Добре, а ти какво предлагаш?
— След като не можем да правим онова, което искаме, бих ти предложила следващото най-хубаво нещо.