— О, разбира се. Искаш да се извиниш, че си такъв грубиян, като ме подмамваш с тялото си.
— Ще използвам всички средства.
Той отхвърли чаршафите и одеялото от себе си и плъзна ръка по гърдите си, а после по корема. И по-надолу. Очите й се разшириха, когато той хвана ерекцията си в ръка. Докато той се галеше, ароматът на възбудата й разцъфна в стаята като букет.
— Ела тук, Мери. — Той изви бедра. — Не съм сигурен дали го правя както трябва. Толкова по-хубаво е, когато ти ме докосваш.
— Ти си непоправим.
— Само искам малко напътствие.
— Като че ли ти трябва — промърмори тя, като събличаше пуловера си.
Любиха се бавно. Беше прекрасно. Но той не можа да заспи, когато след това я взе в прегръдките си. Нито тя.
Същата вечер, Мери се опитваше да диша нормално, когато взеха асансьора до шестия етаж на болницата. Вечерно време в „Сейнт Франсис“ беше по-тихо, но пак гъмжеше от хора.
Сестрата на регистратурата ги пусна да влязат, облече черешовочервеното си палто и си тръгна, заключвайки вратата след себе си. След пет минути доктор Делакроче влезе в чакалнята.
И почти успя да скрие факта, че е изненадана. Макар че Рейдж беше облечен като цивилен, в панталони и плетен пуловер с висока яка, дългото кожено палто, спускащо се от широките му рамене, правеше впечатление.
Освен това Рейдж беше… Рейдж. Непоносимо красив.
Лекарката се засмя.
— А, здравей, Мери. Заповядай в кабинета ми. Или сте заедно?
— Заедно сме. Това е Рейдж. Моят…
— Партньор — каза силно и ясно той.
Веждите на доктор Делакроче се вдигнаха и Мери не можа да сдържи усмивката си, въпреки че тялото й бе много напрегнато.
Тримата тръгнаха по коридора покрай вратите на кабинетите, таблата в малките ниши и бюрата с компютри. Не си разменяха незначителни реплики. Нямаше бърборене за времето и предстоящите празници. Лекарката знаеше, че Мери не обича празни приказки.
Нещо, което Рейдж беше разбрал веднага — още при първата им среща в ресторанта.
Господи, сякаш беше преди години, помисли си Мери. И кой би си помислил, че накрая ще се озоват заедно тук?
Кабинетът на доктор Делакроче бе претъпкан с прилежно подредени купчини листове, папки и книги. На стената висяха дипломи от „Смит“ и „Харвард“, но онова, което Мери всеки път намираше за най-успокояващо, беше редичката буйно растящи африкански виолетки на перваза на прозореца.
Двамата с Рейдж седнаха, а лекарката отиде зад бюрото.
Преди тя да седне, Мери каза:
— И така, как ще ме лекувате и колко ще издържа?
Доктор Делакроче вдигна поглед над медицинските картони, химикалките и телефона върху бюрото си.
— Говорих с моите колеги от болницата, както и с други двама специалисти. Прегледахме картона ти и резултатите от вчера…
— Сигурна съм, че сте го направили. Сега ми кажете какви са.
Доктор Делакроче свали очилата си и пое дълбоко въздух.
— Мисля, че трябва да сложиш нещата си в ред, Мери. Не можем да направим нищо за теб.
В четири и половина сутринта Рейдж излезе от болницата напълно замаян. Изобщо не беше очаквал, че ще се прибере у дома без Мери.
Бяха я приели за кръвопреливане, защото нощните трески и изтощението очевидно бяха свързани с началото на панкреатит. Ако нещата вървяха добре, щяха да я изпишат на следващата сутрин, но никой не се ангажираше с каквито и да било обещания.
Ракът се развиваше бързо, за краткото време от редовния й преглед преди седмица до кръвното изследване вчера раковите клетки се бяха удвоили. А доктор Делакроче и всички останали специалисти бяха единодушни, че заради лечението, през което вече бе преминала Мери, не можеха да предприемат нова химиотерапия. Черният й дроб беше изтощен и нямаше да понесе нова доза химикали.
Господи. Беше готов за продължителна борба. И за много страдание, особено за нея. Но не и за смърт. Не и толкова скоро.
Имаха само няколко месеца. Пролетта. Може би лятото.
Рейдж се материализира в двора на имението и тръгна към Дупката. Не можеше да се върне в стаята им сам. Още не.
Застана пред вратата на Бъч и Ви, но не почука. Загледа се през рамо към фасадата на къщата и си спомни как Мери хранеше птичките. Представи си я там, на стъпалата, с прелестна усмивка на лицето и слънчевата светлина в косите.