— Дори ако това означава, че ще трябва да живееш със звяра? Защото сега проклятието е постоянно. Не може да бъде отменено. Завинаги е.
— Казах ти, нямам нищо против него — засмя се тя. — Той е толкова сладък, прилича малко на Годзила. И ще го приема като добра сделка — давам едно, получавам две.
Очите на Рейдж светнаха в бяло, когато я обърна по гръб и притисна устни в шията й.
— Радвам се, че го харесваш — промърмори той, а ръцете му дърпаха блузата й нагоре. — Защото и двамата ти принадлежим. Докогато ни искаш.
— Искам ви завинаги — каза тя, предавайки се на порива. И се потопи в насладите на любовта.