Истинска загадка беше защо още не се беше оженил.
Фюри отиде до минибара и си наля чаша портвайн. Накуцването му беше толкова леко, че почти не се забелязваше. Бъч беше чул, че братът е изгубил долната половина на крака си. Той вървеше с помощта на протеза, което очевидно не го затрудняваше ни най-малко на бойното поле.
Бъч хвърли поглед през рамо, когато в стаята влезе още някой.
За съжаление Зейдист, близнакът на Фюри, беше решил да дойде навреме, но поне се настани в далечния ъгъл, настрани от всички. Това беше добре дошло за Бъч, защото копелето го караше да се чувства неспокоен.
Белязаното лице и черните блестящи очи на Зи му придаваха чудовищен вид. Изглеждаше застрашителен с остриганата си почти до скалпа коса, татуировките около врата и китките и пиърсингите. Впечатлението се засилваше още повече от омразата, която излъчваше. Според жаргона на силите на реда той представляваше „тройна заплаха“. Беше студен като камък. Лукав като змия. И абсолютно непредсказуем.
Отвлечен от семейството си още като бебе, Зейдист бил продаден в робство. След близо сто години, прекарани в плен, сега той беше просто кълбо от тъмни емоции, затворени в капана на съсипаното му тяло. Тези, които знаеха какво е добро за тях, стояха далеч от него.
Откъм коридора се чуха тежки стъпки. Братята утихнаха. След миг рамката на вратата беше запълнена от тялото на Рот.
Той беше огромен и страховит, с тъмна коса и сурово стиснати устни. Обикновено носеше черни кожени дрехи и беше последното същество на планетата, с което бихте искали да си имате работа.
Този силен воин беше първият в списъка на мъжете, които Бъч би искал да има на своя страна. Между двамата се беше зародило приятелство в нощта, в която Рот беше прострелян, докато спасяваше съпругата си от лесърите. Бъч му беше помогнал и между тях се беше създала здрава връзка.
Рот влезе в стаята така, като че ли целият свят беше негов. Излъчването му беше на император, за което имаше основание, защото беше точно такъв — Слепия крал. Последният чистокръвен вампир, останал на планетата. Владетелят на расата.
Рот погледна Бъч.
— Тази нощ добре си се погрижил за Рейдж. Оценявам го.
— Той би направил същото за мен.
— Да. — Рот заобиколи бюрото, седна зад него и скръсти ръце на гърдите си. — Ето с какво разполагаме. При Хавърс е постъпил пациент с тежки телесни наранявания. Цивилен мъж. Пребит до смърт, в безсъзнание. Преди да умре, казал на Хавърс, че са го обработвали лесърите. Мъчели са се да изтръгнат от него информация за братството.
— Още един — прошепна Тор.
— Да. Мисля, че сме свидетели на промяна в стратегията на Обществото на лесърите. Цивилният описал място, специално пригодено за провеждането на разпити чрез изтезания. За нещастие е умрял, преди да съобщи къде се намира. — Той впери поглед във Вишъс. — Ви, искам да се срещнеш със семейството на цивилния и да ги увериш, че за смъртта му ще бъде отмъстено. Фюри, ти ще отидеш при Хавърс и ще разпиташ сестрата, която най-много е говорила с мъжа. Да видим дали ще можеш да научиш къде са го държали затворен и как е успял да избяга. Няма да позволя на онези копелета да се отнасят така с хората ми.
— Пребили са и един от техните — прекъсна го Ви. — Видяхме лесър, завързан за едно дърво, по пътя към дома. Беше заобиколен от приятелчетата си.
— Какво му бяха сторили?
Отговори Бъч.
— Доста го бяха обработили. Вече не дишаше. Често ли убиват и своите?
— Не. Обикновено не го правят.
— Тогава това е дяволски голямо съвпадение, не мислиш ли? Цивилен бива освободен от лагер за мъчение тази вечер. Появява се лесър, който прилича на възглавничка за топлийки.
— Съгласен съм с теб, ченге. — Рот се обърна към Ви. — Имаш ли информация за онези лесъри! Или Рейдж успя да ги очисти?
Ви поклати глава.
— Нищо не остана.
— Не е точно така. — Бъч бръкна в джоба си и извади портфейла, който беше взел от завързания за дървото лесър. — Принадлежеше на жертвата. — Разгледа документите, които бяха вътре, и откри шофьорска книжка. — Гари Есен. Хей, живеел е в сградата, където някога живеех и аз. Което показва, че никога не можеш да бъдеш сигурен кои са съседите ти.