По дяволите, всяка дума би свършила добра работа. Ефектът й върху него можеше да се сравни с въздействието на наркотик, възбуждаща комбинация от сексуална нужда и пълно удовлетворение. Все едно че изпитваше оргазъм, докато потъваше в дълбок и спокоен сън. Не можеше да се сравни с нищо, изпитвано от него досега.
Прониза го студ и отне топлината от всяка клетка на тялото му.
Отметна рязко глава назад и се замисли над онова, което му беше казал Вишъс.
— Девствена ли си? — запита я Рейдж.
Тялото й отново се скова — подобно на цимент, който се втвърдява. Тя се опита да го отблъсне с цялата тежест на тялото си, но той не помръдна и на сантиметър.
— Моля? Що за въпрос е това?
Силното желание, което изпитваше, го накара да я стисне за рамото.
— Била ли си някога с мъж? Отговори на въпроса.
Прекрасният й глас се извиси, изпълни се със страх.
— Да. Да, имала съм… любовник.
Разочарованието отслаби малко хватката му. Но беше последвано почти веднага от облекчение. Като се замислеше, не беше сигурен, че е готов да срещне съдбата си точно в този момент. Но дори и да не беше съдбата му, тази жена беше изключителна… специална. Нещо, което на всяка цена трябваше да притежава.
Ръката му отпусна малко гърлото й и Мери си пое дълбоко дъх.
Внимавай какво си пожелаваш, помисли си тя, спомняйки си за желанието й да очарова някой мъж.
Господи, изобщо не бе очаквала подобно преживяване. Беше напълно завладяна. От мъжкото тяло, притиснато в нейното. От обещанието за секс, което се излъчваше от него. От силата му, която можеше да се окаже смъртоносна, ако стиснеше малко по-силно гърлото й.
— Къде живееш? — запита мъжът.
Тя не отговори. Той поклати бедра и огромната му ерекция се притисна в корема й.
Мери затвори очи. И се опита да не мисли за това, какво ли би било да се движи така вътре в нея.
Той наведе глава и устните му докоснаха шията й отстрани, под ухото. Погалиха я.
— Къде живееш?
Тя почувства лека, влажна ласка. Господи, езикът му. Докосването се пренасяше все по-нагоре.
— Накрая ще ми кажеш — прошепна той. — Не е нужно да е веднага. В момента не бързам особено.
Тялото му се откъсна от нейното за миг, след това бедрото му се промуши между краката й и погали сърцевината й. Ръката, която сякаш отпочиваше в основата на гърлото й, се спусна до гръдната й кост и накрая се спря между гърдите й.
— Сърцето ти бие много бързо, Мери.
— З-з-защото съм уплашена.
— Страхът не е единственото, което изпитваш. Защо не се запиташ какво са намислили ръцете ти?
Господи. Дланите й се бяха спрели високо на бицепсите му. И го стискаха, придърпваха го по-близо до тялото й. Ноктите й се забиваха в кожата му.
Тя го пусна, а той смръщи вежди.
— Харесва ми да ме докосваш. Не спирай.
Вратата зад тях се отвори.
— Мери? Добре ли си… О! Мили боже! — Думите на Бела заглъхнаха.
Мери замръзна, а мъжът се извъртя и погледна изумителната красавица. Присви очи, огледа я от главата до петите, след което вниманието му беше отново изцяло погълнато от Мери.
— Приятелката ти се безпокои за теб — каза тихо. — Увери я, че няма причина за тревога.
Мери се опита да се отскубне. Не беше изненадана, че не успя.
— Имам идея — измърмори тя. — Защо не ме освободиш от хватката си? Така няма да се наложи да я убеждавам, че съм в безопасност.
Сух мъжки глас проряза въздуха.
— Рейдж, тази жена не е тук заради твоето удоволствие, а и това не е „Едноокия“. Никакъв секс в коридора.
Мери се опита да обърне глава, но ръката между гърдите й се плъзна нагоре и хвана брадичката й, с което й попречи. Ярките сини очи се потопиха в нейните.
— Аз ще изолирам двамата от съзнанието си. Ако и ти направиш същото, ще ги накараме да изчезнат.
— Пусни я, Рейдж. — Последва поток от остри думи на език, който тя не разбираше.
Тирадата продължаваше, а погледът на русокосия не се отделяше от нея. Палецът му я галеше нежно под брадичката. Движенията му бяха бавни, едва ли не мързеливи и изразяваха нежни чувства към нея, но когато заговори на другия мъж, гласът му беше твърд и агресивен, мощен като тялото му. Последва серия от нови думи — този път не така войнствени. Новодошлият като че ли се опитваше да го вразуми.