— Съжалявам. Не знаех…
— Какво не знаеше?
Господи, вече беше толкова близо! И беше много по-едър от нея. Бела залепи тяло до вратата.
— Съжалявам…
Мъжът постави длани от двете страни на главата й. Тя не откъсваше поглед от кинжала, но после забрави за оръжието. Защото той се наведе към нея. Спря в мига, в който телата им щяха да се докоснат.
Бела си пое дълбоко дъх, вдиша мириса на тялото му. Не знаеше дума, с която да го опише, беше по-скоро като огън в ноздрите й. И тя отговори на повика — тялото й се стопли, пожела го.
— Съжаляваш — каза мъжът, наклони глава на една страна и спря поглед върху шията й. Усмихна се, кучешките му зъби бяха дълги и ослепително бели. — Да, готов съм да се обзаложа, че е така.
— Много съжалявам.
— Докажи го.
— Как? — Гласът й беше дрезгав.
— Застани на ръце и колене. Само тогава ще приема извинението ти.
В другия край на залата се отвори врата.
— О, за бога… Пусни я! — Влезе друг мъж, с дълга коса, и затича към тях. — Долу ръцете, Зи. Веднага.
Белязаният се наведе още по-близо, приближи разкривената си уста до ухото й. Нещо се притисна до гърдите й, малко над сърцето й. Пръстът му.
— Току-що те спасиха.
Заобиколи я и излезе в мига, в който другият вампир се приближи до нея.
— Добре ли си?
Бела гледаше съсипаната боксова круша. Не можеше да диша. Не беше сигурна дали е от страх, или от сексуално желание — най-вероятно беше комбинация от двете.
— Да, така мисля. Кой беше този?
Новодошлият я отведе отново до стаята за разпити, без да отговори на въпроса й.
— Направи услуга на себе си и остани тук, окей?
Добър съвет, помисли си тя, след като той си тръгна.
10.
Рейдж рязко премина от страната на сънищата в реалността. Погледна часовника върху нощното си шкафче и се ядоса, защото в първия миг не можа да фокусира погледа си. А после като видя колко е часът, се вбеси още по-силно.
По дяволите, къде беше Тор? Беше обещал да му се обади веднага след като приключи с преводачката на момчето, а бяха минали часове оттогава.
Набра номера на мобилния му телефон. Свърза се с гласовата му поща, изруга и затвори.
Стана от леглото и внимателно се протегна. Все още изпитваше болки и му се гадеше, но се движеше много по-лесно. След като взе набързо душ и се преоблече в чисти кожени дрехи, се почувства много по-добре и тръгна към кабинета на Рот. Зората щеше скоро да изгрее. Щом не отговаряше на обажданията, Тор вероятно докладваше на краля, преди да се прибере у дома си.
Двойните врати бяха отворени и я гледай, Тормент крачеше по старинния килим от Обюсон и говореше на Рот.
— Точно когото търсех — каза провлачено Рейдж.
Тор вдигна поглед към него.
— Канех се после да дойда в стаята ти.
— Сигурен съм в това. Как вървят работите, Рот?
Слепия крал се усмихна.
— Радвам се да те видя отново в бойна форма, Холивуд.
— О, да, готов съм. — Рейдж гледаше втренчено Тор. — Има ли нещо, което трябва да ми кажеш?
— Всъщност не.
— Искаш да кажеш, че не знаеш къде живее жената?
— Не съм сигурен, че трябва да я виждаш.
Рот се облегна назад и вдигна крака върху бюрото си. Огромните му ботуши накараха изящната мебел да изглежда като табуретка. Усмихна се.
— Някой от вас иска ли да ме осветли по въпроса?
— Лично е — измърмори Рейдж. — Нищо специално.
— По дяволите! — Тор се обърна към Рот. — Изглежда, че нашият приятел иска да опознае по-добре жената, която превеждаше на момчето.
Рот поклати глава.
— О, не, не искаш, Холивуд. Легни си с някоя друга. Бог ми е свидетел, че има достатъчно жени, които с радост биха го направили с теб. — Кимна на Тор. — Както казвах, нямам възражения момчето да се присъедини към първи клас обучаващи се при нас, ако проучиш произхода му. Трябва да проверим и жената. Не искам тя да създава проблеми, ако момчето изведнъж изчезне.
— Аз ще се погрижа за нея — каза Рейдж. Двамата го изгледаха, а той сви рамене. — Ако не ми позволите, ще следя онзи, когото ще натоварите със задачата. По един или друг начин, ще я намеря.
Тор повдигна вежди. Челото му се набръчка толкова силно, че заприлича на разорано поле.