— Няма ли да размислиш, братко? Ако предположим, че момчето дойде тук, връзката с тази жена ще стане твърде опасна. Просто се откажи.
— Съжалявам. Искам я.
— Господи! Можеш да създаваш големи проблеми, знаеш ли? Не контролираш импулсите си и действаш единствено според собствените си желания. Страхотна комбинация.
— Виж, ще я имам — по един или друг начин. Ще ми позволиш ли да я проуча, докато правя секс с нея, или не?
Тор потърка очи, Рот изруга, а Рейдж разбра, че е спечелил.
— Добре — измърмори Тор. — Открий произхода й, каква е връзката й с момчето, а после прави с нея, каквото искаш. Накрая обаче изтрий спомените й и не се виждай повече с нея. Чуваш ли ме? Изтрий се от паметта й, когато свършиш, и не се срещай повече с нея.
— Дадено.
Тор отвори мобилния си телефон и натисна няколко бутона.
— Изпращам ти като съобщение телефонния й номер.
— Искам и този на приятелката й.
— И с нея ли ще правиш секс?
— Просто ми го дай, Тор.
Бела се канеше да си легне, когато звънна телефонът й. Отговори с надеждата да не е брат й. Не й харесваше навикът му да проверява дали си е у дома с оттеглянето на нощта. Като че ли можеше да е навън и да се чука с мъжкари. Или нещо подобно.
— Ало? — каза.
— Ще се обадиш на Мери и ще й кажеш да вечеря с мен тази нощ.
Бела се стресна. Русият воин.
— Чу ли какво казах?
— Да… но какво искаш от нея. — Като че ли вече не знаеше.
— Обади й се веднага. Кажи й, че съм твой приятел и че ще се позабавлява страхотно. Така ще е по-добре.
— От какво?
— От това да вляза с взлом в къщата й, за да стигна до нея. Което ще направя, ако се наложи.
Бела затвори очи и видя Мери, притисната до стената. И огромния мъж, извисяващ се над нея. Той я преследваше по една-единствена причина — за да освободи стаеното в тялото му сексуално желание.
— О, господи… моля те, не я наранявай. Тя не е една от нас. И е болна.
— Знам. Няма да й навредя по никакъв начин.
Бела опря глава на дланта си, чудейки се откъде здрав мъжага като него би могъл да знае какво би наранило приятелката й и какво — не.
— Боецо… Мери дори не знае за нашата раса. Тя е… Моля те, недей…
— Няма да помни нищо след това.
И той предполагаше, че уверението му ще я успокои? Чувстваше се ужасно, струваше й се, че му поднася Мери на тепсия.
— Не можеш да ме спреш. Но можеш да направиш нещата по-лесни за приятелката ти. Помисли си. Тя ще се чувства в по-голяма безопасност, ако се срещне с мен на обществено място. Няма да знае, че не съм човек. За нея всичко ще е съвсем нормално, една обикновена вечеря.
Бела и бездруго не обичаше да й нареждат какво да прави, а в момента мразеше себе си, защото предаваше приятелството си с Мери.
— Иска ми се да не бях я водила там със себе си.
— А аз — напротив. — Настъпи пауза. — Тя е… необикновена.
— А какво ще стане, ако те отхвърли?
— Няма да се случи.
— И все пак?
— Изборът е неин. Няма да я насилвам. Кълна се.
Дланта на Бела се спря в основата на шията й, пръстите й се вплетоха в диамантената огърлица, която винаги носеше.
— На кое място ще е срещата й с теб? — запита тя примирено.
— Къде се срещат обикновено хората?
А тя откъде би могла да знае, по дяволите? Спомни си, че Мери й беше разказвала за някаква жена, с която работела заедно и която се срещала с мъж… Но как се казваше онова място?
— „Ти Джи Ай Фрайдейз“6 — каза Бела. — Има тяхно заведение на площад „Лукас“.
— Чудесно. Кажи й да бъде там в осем часа тази вечер.
— И с кого да й кажа, че ще се срещне?
— Ами… Хал. Хал Ууд.
— Боецо?
— Да?
— Моля те…
Той добави по-меко:
— Не се тревожи, Бела. Ще се отнеса добре с нея.
Линията прекъсна.
В хижата на господин Х. дълбоко в гората О. бавно седна в леглото и прокара длани по мокрите си бузи.
Омега си беше тръгнал само преди час, а раните на О. продължаваха да кървят. Не беше сигурен, че ще успее да помръдне, но трябваше час по-скоро да изчезне от спалнята.
Опита се да стане, но стаята се завъртя пред очите му, затова отново седна. Погледна през малкия прозорец на отсрещната стена и видя изгрева на зората, чиито топли лъчи бяха прорязани от клоните на боровите дървета. Не беше очаквал наказанието да продължи цял ден. А на няколко пъти беше сигурен, че няма да успее да го преживее.