Когато мълчанието се проточи, Рейдж побутна менюто към нея.
— Време е да решиш какво ще поръчаш, освен ако не искаш просто да седиш тук, докато аз се храня.
— Мога да си тръгна, когато пожелая.
— Вярно е. Но няма да го направиш.
— О, и защо мислиш така? — Очите й горяха, мятаха мълнии.
Тялото му отговори с по-висока степен на възбуда.
— Няма да си тръгнеш, защото харесваш Бела прекалено много, за да я поставиш в неудобно положение, като ме зарежеш тук. А за разлика от теб, аз ще й кажа, че си се отървала от мен.
Мери смръщи вежди.
— Изнудваш ме?
— Не. Убеждавам те.
Тя бавно отвори менюто и започна да го разглежда.
— Продължаваш да ме гледаш втренчено.
— Знам.
— Имаш ли нещо против да насочиш погледа си другаде? Към менюто или към брюнетката на съседната маса. През две сепарета от нас седи русокоса красавица — в случай че не си забелязал.
— Ти не си слагаш дори парфюм, нали?
Тя вдигна поглед към него.
— Да, така е.
— Може ли? — Той посочи с глава към ръката й.
— Моля?
Нямаше как да й каже, че иска да подуши кожата й отблизо.
— След като ще вечеряме заедно, струва ми се, че е проява на учтивост да си стиснем ръцете, нали? И макар че ме сряза първия път, когато се опитах да проявя любезност, склонен съм да опитам повторно.
Мери не отговори. Той протегна ръка през масата и взе дланта й в своята. Преди да е успяла да реагира, я поднесе към устните си и я целуна. Вдъхна дълбоко мириса на кожата й.
Тялото му веднага реагира. Ерекцията изду кожените му панталони, напрегна се, заплаши да изскочи през ципа. Той се размърда неспокойно, за да й направи място.
Господи, нямаше търпение да я заведе в дома си и да остане насаме с нея.
12.
Мери спря да диша, когато Хал пусна ръката й.
Може би сънуваше. Да, със сигурност беше сън. Защото той бе великолепен представител на мъжкия пол. Много секси. И прекалено погълнат от нея, за да е истина.
Сервитьорката се върна до масата им. Приближи се толкова плътно до Хал, колкото беше възможно, без да седне в скута му. И направо да не повярваш, беше положила нов слой червило на устните си. Устата й изглеждаше така, сякаш беше намазана със слой масло, върху който бе добавила нещо на име „Изкусително розово“, „Изящно кораловочервено“ или друго също толкова нелепо.
Мери поклати глава, изненадана, че е способна на подобна безпричинна злоба.
— Какво да ви донеса? — Въпросът й беше отправен към Хал.
Хал погледна през масата към Мери и повдигна вежди, а тя поклати глава и започна да прелиства менюто.
— Добре, да видим какво има тук — каза той и разтвори своето. — Ще взема „Пилешки гърди Алфредо“. Нарязани и леко сурови. И чийзбургер, също леко суров. Двойна порция пържени картофи. И начос. Да, начос, с всякакъв вид сос. Двойна порция.
Мери можеше единствено да го гледа втренчено как затваря менюто.
Сервитьорката изглеждаше леко смутена.
— Всичко това за вас и сестра ви ли е?
Като че ли семейните задължения бяха единствената причина мъж като него да излезе с жена като нея. О, господи…
— Не, това е за мен. И тя не ми е сестра, аз съм на среща с нея. Мери?
— Аз… ще взема само салата „Цезар“. Може да я донесете след неговата поръчка.
Сервитьорката взе менютата и се отдалечи.
— И така, Мери, разкажи ми нещо за себе си.
— Защо да не говорим за теб?
— Защото искам да чувам гласа ти.
Мери настръхна, някакъв спомен изплува дълбоко от подсъзнанието й.
Говори. Искам да чувам гласа ти.
Кажи нещо. Повтаряй го отново и отново. Хайде.
Беше готова да се закълне, че този мъж и преди й е казвал тези думи. Обаче не го беше срещала преди. Господи, щеше да помни, ако това не беше първата им среща.
— Как си изкарваш прехраната? — помогна й той да започне.
— Ъъъ… Секретарка съм.
— Къде?
— В една адвокатска кантора, тук в града.
— Но си работила и нещо друго, нали?
Тя се питаше колко ли му беше казала Бела. Надяваше се да не е споменала за болестта й. Може би по тази причина той не си беше тръгнал още.