Ви беше инсталирал цялото това оборудване съвсем сам три седмици по-рано, преди братството да се настани в имението. Сградите и тунелите бяха построени в началото на двадесети век, но бяха неизползвани в по-голямата си част. След събитията през юли обаче, беше взето решение братята да съгласуват действията си и затова всички се събраха тук.
Ви отиде в спалнята си, а Рейдж извади близалка от джоба си, разкъса червената опаковка и я лапна. Бъч усещаше втренчения му поглед върху себе си. И не се изненада, когато започна словесната атака:
— Не мога да повярвам, че си се издокарал така само за да отидеш до „Едноокия“, ченге. Прекалено е, дори за теб. Вратовръзката, копчетата за ръкавели… нови са, нали?
Бъч приглади вратовръзката „Бриони“ и протегна ръка към сакото „Том Форд“, което беше в тон с черните му панталони. Не искаше да обсъждат Мариса. Достатъчно му бяха усилията, които полагаше, за да избягва разговорите на тази тема с Ви. Освен това, какво би могъл да каже?
Тя ме срази на първата ни среща, но през последните три седмици ме избягва. Вместо да разбера намека обаче, аз съм готов да й се моля като последен неудачник.
Да, наистина не му се искаше да споделя подобни неща с господин Съвършен, макар да му беше добър приятел.
Рейдж блажено завъртя близалката из устата си.
— Кажи ми, човече, защо си правиш целия този труд с облеклото, а след това не използваш магическия си жезъл. Непрекъснато те виждам да отказваш на жени в бара. Да не би да се пазиш за брака?
— Да. Няма да отпусна юздите, докато не мина по пътечката, която ще ме отведе до олтара.
— Хайде, наистина съм любопитен. Пазиш се за някоя ли? — Въпросът беше последван от мълчание. Вампирът се засмя тихо. — Познавам ли я?
Бъч присви очи. Преценяваше дали разговорът няма да приключи по-бързо, ако си държи устата затворена. Вероятно не. Щом веднъж започнеше, Рейдж не се отказваше, докато той самият не решеше, че въпросът е приключен. Говореше по същия начин, както и убиваше.
Рейдж поклати глава с горчивина.
— Тя не те ли желае?
— Ще разберем тази вечер.
Бъч провери с колко пари в брой разполага. За шестнайсетте години служба като детектив в отдел „Убийства“ не беше успял да забогатее. А откакто мина на страната на братството, имаше толкова много зелени банкноти, че не успяваше да ги похарчи.
— Ти си късметлия, ченге.
Бъч го стрелна с поглед.
— Защо мислиш така?
— Винаги съм се питал какво ли е да живееш с някоя добра и свястна жена.
Бъч се засмя. Приятелят му беше Богът на секса, еротичната легенда на своята раса. Според Ви историите, в които Рейдж играеше главната роля, се предаваха от баща на син. Струваше му се абсурдно той да се преобрази в предан съпруг.
— Е, хайде, Холивуд, да минем към същността? Изплюй камъчето.
Рейдж трепна и погледна встрани.
По дяволите, този тук говореше напълно сериозно.
— О! Виж, не исках да… — поде Бъч.
— Не, всичко е наред. — Усмивката отново озари лицето му, но очите му останаха безизразни. Отиде до кошчето за боклук и изхвърли клечката от близалката. — А сега, можем ли вече да тръгнем? Уморих се да ви чакам, момчета.
Мери Лус вкара хондата в гаража, изгаси двигателя и втренчи поглед в лопатите за сняг, окачени на пироните точно пред нея.
Беше уморена, макар денят да не бе така напрегнат, както обикновено. Работата й в адвокатската кантора се състоеше в разговори по телефона и попълване на документи и не подлагаше на изпитание нито физическите, нито умствените й способности. Нямаше причина да се чувства така изтощена.
Но може би точно в това се състоеше проблемът. Липсата на предизвикателства изцеждаше силите й повече от всичко друго.
Дали не беше време да се върне при децата? Все пак беше обучена за това. Още повече, че обожаваше тази работа. Тя й даваше сили. Заниманията с малките пациенти, страдащи от аутизъм, помощта, която им оказваше, за да намерят начин да общуват нормално като другите хора, й носеха и лично, и професионално удовлетворение. А двегодишното прекъсване не беше по неин избор.