О, по дяволите. Може би беше разбрал погрешно отклика на тялото си. Може би сексуалното му желание за нея беше по-силно и по-дълбоко от онова, с което беше свикнал… Обикновено то не беше нещо повече от нуждата да се освободи, така че тялото му да не остане неудовлетворено.
Замисли се за жените, представителки и на двете раси, които беше имал. Те бяха безброй и всичките безименни — тела без лица, в които просто се освобождаваше. Нито една от тях не беше източник на истинско удоволствие за него. Докосваше ги и ги целуваше само защото, ако не стигнеха до оргазъм, той се чувстваше като абсолютен използвач.
По дяволите, чувстваше се по същия начин и в този момент. Беше използвач.
Така че дори да не се беше уплашил от странното жужене, пак щеше да остави Мери на паркинга. С прекрасния си глас, с очите на воин и тръпнещите устни, тя не би могла да бъде просто поредната жена в леглото му. Да я вземе, дори тя също да го желаеше, бе равносилно на оскверняване. Защото Мери беше нещо чисто. И по-добро от него.
Звънна мобилният му телефон и той го извади от джоба си. Хвърли поглед на екрана и изруга, но все пак отговори.
— Здравей, Тор. Щях да ти се обадя.
— Току-що видях колата ти да потегля. Да не би да отиваш на среща с жената сега?
— Не, вече се срещнах с нея.
— Толкова бързо! Сигурно добре се е държала с теб.
Рейдж заскърца със зъби. За първи път в живота си не можа бързо да измисли подходящ отговор.
— Разговарях с нея за момчето. Нямаме проблеми в това отношение. Тя го харесва, изпитва съчувствие към него, но ако то изчезне, няма да вдигне врява. Запознали са се едва наскоро.
— Добра работа, Холивуд. И накъде си тръгнал сега?
— Просто шофирам.
Тор заговори по-меко.
— Мразиш състоянието, което не ти позволява да се биеш, нали?
— А ти не би ли се чувствал по същия начин?
— Разбира се. Не се тревожи, утрешният ден ще изтече бързо и ти ще си отново на мястото на действието. А междувременно, можеш да отпуснеш малко юздите в „Едноокия“. — Тор се засмя тихичко. — Между другото, чух за сестрите, с които си бил преди две нощи, една след друга. Невероятен си, знаеш ли?
— Да. Тор, мога ли да те помоля за услуга?
— Каквото кажеш, братко.
— Може ли да не… повдигаш въпроса за жените? — Рейдж си пое дълбоко дъх. — Защото истината е, че мразя подобни преживявания, наистина.
Имаше намерение да замълчи, но думите изведнъж излязоха от устата му. Не можа да се сдържи.
— Мразя анонимността на този вид секс. Мразя болката в гърдите, която изпитвам след това. Мразя миризмата, полепнала по тялото и косата ми, когато се прибера у дома. Но най-много мразя това, че ще го правя отново и отново, защото ако не го правя, мога да нараня някого от вас или невинен свидетел на събитията. — Издиша през устата. — А онези две сестри, от които си така впечатлен? Виж, ето как стоят нещата. Избирам само онези, които пет пари не дават с кого са. Защото иначе няма да бъде честно. Онези двете мадами хвърлиха по един поглед на часовника ми и на пачката банкноти в портмонето ми и решиха, че съм трофей. В секса с тях имаше толкова интимност, колкото и в автомобилна катастрофа. А тази вечер? Ти си отиваш у дома, при Уелси. А аз ще бъда сам у дома. Също както и вчера. Както ще бъде и утре. Свалката с разни курви не е забавление за мен. Това ме тормози от години, така че хайде да не повдигаме повече въпроса, а?
Настъпи дълго мълчание.
— Господи… Съжалявам. Не знаех. Нямах представа…
— Да, нали… — Наистина трябваше да сложи край на този разговор. — Виж, трябва да затварям. Ще говорим по-късно.
— Не, почакай, Рейдж…
Рейдж изключи телефона си и спря отстрани на шосето. Огледа се и видя, че се намира насред пустошта. Наоколо нямаше нищо, освен гора. Опря чело на кормилото.
В главата му изникна образът на Мери. И осъзна, че е забравил да изтрие спомена за себе си от съзнанието й.
Забравил? Да, бе. Не беше го направил, защото искаше да я види отново. Искаше тя да го помни.
О, господи… Това беше лошо. Много лошо.
14.
Мери се обърна в леглото и изрита завивките. Полузаспала, разпери крака в опит да се охлади.
По дяволите, дали не беше оставила климатика на прекалено висока температура…