— Предпочитам да си говоря с теб, отколкото да бъда с някоя от онези жени.
Тя трепна, сви се, сякаш наранена от искреността му, а после осъзна, че той не е груб, а просто брутално откровен.
Е, поне едно беше разбрала правилно. Когато си беше тръгнал след тяхната нежна целувка, беше решила, че той не я желае. Очевидно беше уцелила точно в десетката. Той и сега не беше тук заради секса. Беше добре, че не е обект на неговата похот, помисли си тя. И почти си повярва.
— Тъкмо се канех да си приготвя кафе. Ти искаш ли?
Той кимна и започна да се разхожда из дневната и да оглежда всичко. Едрото му, облечено в черно тяло изглеждаше зловещо и страховито на фона на кремавите стени и белите мебели. Но после погледът й се спря на лицето му. Красеше го глупавата усмивка — като че ли бе щастлив просто да бъде в дома й. Напомняше дворно куче, което обикновено стои завързано на верига навън и се радва, че най-после са го пуснали в къщата.
— Искаш ли да свалиш палтото си? — попита тя.
Той го съблече и го захвърли върху дивана. То падна с глух звук и размести възглавничките.
„Какво, по дяволите, има в джобовете му?“, помисли си тя.
Но после погледна тялото му и забрави за глупавото кожено палто. Беше облечен в черна тениска, която разкриваше здравите мускули на ръцете му. Гърдите му бяха широки и добре развити, коремът му беше стегнат — виждаше плочките му дори през тъканта. Краката му бяха дълги, бедрата — мощни…
— Харесва ли ти това, което виждаш? — попита той тихо.
Да. Много. Не, нямаше да отговори на този въпрос. Тръгна към кухнята.
— Колко силно обичаш кафето?
Взе отварачката за буркани, проби капака и започна да я върти така, сякаш нямаше утре. Капакът падна на земята и тя се наведе да го вдигне.
— Зададох ти въпрос — каза точно до ухото й.
Тя трепна и поряза палеца си. Изохка тихо и вдигна ръка, за да разгледа раната. Беше дълбока и кървеше. Хал изруга.
— Не исках да те стресна.
— Ще оживея.
Пусна студената вода, но преди да е успяла да пъхне ръка под нея, той я хвана за китката.
— Нека да видя. — Без да й даде възможност да възрази, се наведе над пръста й. — Лошо си се порязала.
Постави палеца й в устата си и леко го засмука.
Мери ахна. Усещането за топлина, влага и предстояща възбуда я парализира. А после почувства и ласката на езика му. Когато той я пусна, тя можеше само да стои и да го гледа втренчено.
— О… Мери! — каза той тъжно.
Тя беше прекалено шокирана, за да се замисли над смяната на настроението му.
— Не трябваше да правиш това.
— Защо?
Защото е прекрасно.
— Откъде знаеш дали не съм болна от СПИН или нещо подобно?
Хал вдигна рамене.
— Няма значение, дори да си серопозитивна.
Тя пребледня. През главата й мина мисълта, че той самият може да е серопозитивен, а тя току-що му бе позволила да постави кървящия й палец в устата си.
— Не, Мери, не съм заразен.
— Тогава защо…
— Исках просто да ти окажа първа помощ. Виждаш ли? Вече не кърви.
Тя сведе поглед към палеца си. Раната зарастваше. Неимоверно бързо. Беше вече почти заздравяла. Как, по дяволите…?
— Сега ще ми отговориш ли? — попита Хал с намерението да изпревари въпроса, който тя се канеше да му зададе.
Мери вдигна поглед към него и забеляза, че неоновосините му очи проблясват с неземно, хипнотично сияние.
— Какъв беше въпросът? — попита тя шепнешком.
— Харесва ли ти тялото ми?
Тя стисна устни. Ако беше свикнал да слуша комплиментите на жените за красивата си външност, този път щеше да се прибере вкъщи разочарован.
— А какво ще направиш, ако не го намирам за привлекателно? — отвърна тя.
— Ще го скрия от погледа ти.
— Да, точно така.
Той наклони глава на една страна — вероятно мислеше, че не е разбрал правилно. След това тръгна към дневната, където беше дългото му кожено палто.
Господи, бе напълно сериозен.
— Хал, върни се. Няма нужда да… Харесвам тялото ти.
Той се усмихна и се върна при нея.
— Радвам се. Искам да ти доставям удоволствие.
Е, добре, суетно конте такова, помисли си тя. В такъв случай, съблечи си тениската и кожените панталони и легни на пода. Ще се редуваме кой да бъде отдолу.