Облече се с треперещи ръце и скочи в пикапа си. Като стигна до търговския център на града, вече не бе в състояние да мисли логично. Паркира на „Трейд стрийт“ и тръгна пеш по уличките. Мина известно време, преди да открие каквото търсеше.
Курва с дълга и тъмна коса, която, ако не показваше зъбите си, приличаше малко на неговата Дженифър.
Даде й петдесет долара и я отведе зад една кофа за боклук.
— Искам да ме наричаш Дейвид — каза й той.
— Разбира се. — Тя се усмихна, разкопча палтото си и разкри голите си гърди. — А как искаш да казвам на…
Той покри устата й с длан и започна да натиска. Не спря, докато очите й не изхвръкнаха.
— Кажи името ми — заповяда й.
Отслаби натиска и зачака. Но тя само дишаше тежко, затова той извади ножа си и го притисна в гърлото й.
— Кажи името ми.
— Дейвид — прошепна тя.
— Кажи, че ме обичаш. — Тя се поколеба и той я бодна леко с острието. Кръвта се стече надолу по блестящия метал. — Кажи го.
Увисналите й гърди, така различни от тези на Дженифър, се повдигаха и спускаха.
— Аз… Обичам те.
Той затвори очи. Гласът й не беше, какъвто трябваше да бъде. Тя просто не можеше да му даде онова, от което имаше нужда. Гневът на О. се разбушува и се превърна в неконтролируема ярост.
16.
В легнало положение Рейдж повдигна щангата от гърдите си, оголил зъби, с треперещо от усилието тяло, от което потта се стичаше на едри капки.
— Десет! — извика Бъч.
Рейдж остави тежестите обратно върху стойката.
— Ще направя още петдесет повдигания.
Бъч се наведе над него.
— Станаха вече петстотин двадесет и пет, за бога!
— Трябва да издържа още петдесет — каза Рейдж.
Бъч присви лешниковите си очи.
— Спокойно, Холивуд. Ако искаш да скъсаш гръдните си мускули, това си е твоя работа. Но недей да откъсваш главата ми.
— Съжалявам. — Изправи се до седнало положение и разтърси ръце, които сякаш горяха. Беше девет часът сутринта, а двамата с ченгето бяха в залата за вдигане на тежести от седем. Всяка част от тялото му пулсираше от болка, но нямаше да излезе оттук скоро. Искаше физическото изтощение да проникне до костите му. — Готов ли си?
— Почакай да стегна гайките. Добре, можеш да започваш.
Рейдж легна обратно върху постелката, вдигна щангата от стойката и я постави върху гърдите. Регулира дишането си, преди да се заеме с тежестите.
Бездомно. Куче.
Бездомно. Куче.
Бездомно. Куче.
Контролираше успешно щангата до последните две повдигания, когато Бъч трябваше да пристъпи напред и да се намеси.
— Свърши ли? — попита полицаят, докато му помагаше да върнат тежестта върху стойката.
Рейдж седна и постави ръце върху коленете си. Дишаше тежко.
— Още една серия след почивката.
Бъч застана пред него, усуквайки тениската, която беше съблякъл. Благодарение на редовните тренировки мускулите на гърдите и ръцете му бяха заякнали, а той поначало имаше здраво телосложение. Не можеше да вдига толкова желязо, с колкото се справяше Рейдж, но за човек беше истински булдозер.
— Влизаш във форма, ченге.
— О, хайде сега! — усмихна се Бъч. — Не позволявай на онзи душ, който взехме заедно, да замъглява разсъдъка ти.
Рейдж му подхвърли хавлия.
— Само отбелязвам, че биреното ти коремче се е стопило.
— То беше от скоча. И не ми липсва. — Бъч прокара длан по плочките на корема си. — Кажи ми нещо. Защо се мъчиш да си извадиш душата тази сутрин?
— Искаш ли да разговаряме за Мариса?
Лицето на Бъч се стегна.
— Не особено.
— Значи ще ме разбереш, ако не ти отговоря.
Тъмните вежди на ченгето се стрелнаха нагоре.
— Има жена в живота ти? Искам да кажа, специална?
— Мислех, че няма да говорим за жени.
Бъч скръсти ръце и смръщи вежди, все едно преценяваше ръката си при игра блекджек и се опитваше да реши дали да поиска ново теглене от дилъра.