Заговори бързо и енергично.
— Темата Мариса е болезнена за мен. Тя не иска да ме види. И това е цялата история. А сега ми разкажи за твоя кошмар.
Рейдж се усмихна.
— Облекчение е да знам, че не съм единственият, който няма успех с жените.
— Това нищо не ми говори. Искам подробности.
— Въпросната представителка на нежния пол ме изхвърли от дома си рано тази сутрин, след като нарани сериозно егото ми.
— Какво оръжие използва?
— Неласкаво сравнение между мен и бездомно куче.
— О! — Бъч започна да усуква тениската в другата посока. — И ти естествено умираш от желание да я видиш отново.
— Да.
— Достоен си за съжаление.
— Знам.
— Но при мен е дори по-зле. — Ченгето поклати глава. — Снощи… отидох с колата до къщата на брата на Мариса. Дори не знам как стигнах дотам с кадилака. Искам да кажа, последното, от което имах нужда, беше да се натъкна на нея, усещаш ли накъде отиват нещата?
— Нека позная. Висял си там с надеждата да я зърнеш…
— В храстите, Рейдж. Седях в храстите. Под прозореца на спалнята й.
— О! Това е…
— Да. В стария си живот можех да се арестувам за тормоз. Виж, хайде да сменим темата.
— Страхотна идея. Дай ми всички подробности за онзи цивилен мъж, успял да се изплъзне от лапите на лесърите.
Бъч се облегна на бетонната стена и започна да помпа юмрук пред гърдите си.
— Фюри е разговарял с медицинската сестра, която го е лекувала. Бил е полужив, но е успял да й каже, че са го разпитвали за братството. Къде живеете. Как се придвижвате. Жертвата не е дала точния адрес на сградата, в която е бил измъчван, но трябва да е било в търговската част на града. Там е бил намерен, а е бил в такова състояние, че едва ли е вървял дълго. А, да, и непрекъснато повтарял разни букви — Х. О. Е.
— Лесърите се обръщат така един към друг.
— Интересно. Съвсем в стила на Джеймс Бонд. — Бъч опъна и другата си ръка, рамото му изпука. — Както и да е, успях да взема портфейла на лесъра, когото бяха окачили на онова дърво. А Тор отиде до жилището му. Било е почистено, сякаш са знаели, че е мъртъв.
— Намерил ли е керамичната урна?
— Не.
— Тогава определено лесърите са били там.
— Какво има в тези урни?
— Сърцата им.
— Отвратително. Но е по-добре, отколкото ако държаха там други части на анатомията си, имайки предвид, че не могат да го вдигат, както ми каза някой. — Бъч отпусна ръце и подсвирна замислено. — Знаеш ли, всичко това започва да придобива смисъл. Помниш ли смъртта на онези проститутки, която разследвах миналото лято. Всичките бяха намерени в задни улички, имаха следи от ухапване по вратовете и хероин в кръвта.
— Гаджетата на Зейдист. Така се храни той. Само с човешка кръв, макар да е загадка как е все още жив, като се има предвид колко слаба е тя.
— Зи твърди, че не го е направил.
Рейдж изви очи към тавана.
— И мислиш, че можеш да му вярваш?
— Но, ако повярваме на казаното от него… Да, смей ми се, Холивуд. Ако той казва истината, аз имам друго обяснение.
— И какво е то?
— Стръв. Ако искаш да отвлечеш вампир, как ще го направиш? Ще го примамиш с храна. Ще заложиш стръвта и ще чакаш някой да дойде, ще го упоиш и ще го завлечеш, където пожелаеш. Намерих упойващи стрелички на мястото — от онези, с които се приспиват животни.
— Господи!
— И още нещо. Тази сутрин подслушвах полицейската честота. Още една проститутка е била намерена мъртва в задна уличка, близо до района, където са били открити и другите. Помолих Ви да разбие защитата на полицейския сървър и от данните в него разбрахме, че гърлото й е било прерязано.
— Ще разкажеш ли всичко това на Рот и Тор?
— Не.
— А трябва.
Бъч започна да увърта.
— Не знам до каква степен да се забърквам. Искам да кажа, че не искам да си пъхам носа в неща, които не ме засягат. Не съм един от вас.
— Обаче мястото ти е в нашите редици. Поне според Ви.
Бъч смръщи вежди.
— Така ли?
— Да. Точно затова те взехме тук с нас вместо… е, знаеш.
— Да ме заровите в земята? — Бъч се подсмихна.
Рейдж прочисти гърлото си.
— Не че това щеше да достави удоволствие на някого от нас. Е, може би, с изключение на Зи. Всъщност на него май нищо не му доставя удоволствие… Истината, ченге, е, че се превръщаш…