Прекъсна го гласът на Тормент.
— Господи, Холивуд!
Вампирът влетя във фитнес залата като побеснял бик. А от всички членове на братството той беше най-уравновесеният.
— Какво има, братко? — попита Рейдж.
— На телефонния секретар има съобщение за теб. От онази жена, Мери. — Тор сложи ръце на хълбоците и издаде напред горната половина на тялото си. — Защо тя те помни, по дяволите? И откъде има нашия номер?
— Не съм й казал как може да ме намери.
— Но не си изтрил спомените от паметта й. Къде ти е умът?
— Тя няма да се превърне проблем.
— Напротив, вече е. Знае номера на телефона ни.
— Спокойно, човече…
Тор насочи предупредително пръст към него.
— Изтрий спомените й, преди да се е наложило да го направя аз, разбра ли ме?
Само за части от секундата Рейдж стана от пейката и приближи лице до неговото.
— Никой няма да я докосва, освен ако не иска да си има работа с мен. Включително и ти.
Тор присви тъмносините си очи. И двамата знаеха кой ще спечели, ако се стигне до борба. Никой не можеше да победи Рейдж в ръкопашна схватка — това беше доказан факт. Ако се наложеше той беше готов да измъкне с бой обещание от Тормент, че няма да я пипне с пръст. Сега и веднага.
Тор заговори. Тонът му беше много сериозен.
— Искам да си поемеш дълбоко дъх и да се отдалечиш от мен, Холивуд.
Рейдж не помръдна. Чуха се стъпки, приглушени от гимнастическите постелки, и ръцете на Бъч го обгърнаха през кръста.
— Защо не охладиш малко страстите, здравеняко — каза провлечено ченгето. — Да сложиш край на купона, а?
Рейдж се остави да го дръпнат назад, но не свали поглед от Тор. Напрежението се усещаше във въздуха.
— Какво става тук? — попита Тормент.
Рейдж се освободи от хватката на Бъч и закрачи из залата, като заобикаляше стойките с тежести и пейките.
— Нищо. Нищо не става. Тя не знае, че съм вампир, а на мен не ми е известно откъде има номера ни. Може би от приятелката си, цивилната.
— Погледни ме, братко. Спри на място и се обърни към мен.
Рейдж се подчини.
— Защо не си изтрил паметта й? Знаеш, че ако спомените им станат част от дълготрайната им памет, вече не могат да бъдат изтрити така ефикасно. Защо не си го направил, докато си имал възможност? — Мълчанието между тях се проточи. Тор поклати глава. — Не ми казвай, че тя те интересува.
— Няма значение.
— Ще приема отговора ти за „да“. Господи, братко… къде ти е умът? Знаеш, че не трябва да се забъркваш с жена, представител на човешката раса. И особено с нея — заради момчето. — Тор го погледна остро. — Заповядвам ти. Отново. Искам да изтриеш спомена за себе си от паметта на тази жена. И не искам да се виждаш повече с нея.
— Казах ти, тя не знае, че съм вампир…
— Опитваш се да спориш с мен? Не може да си толкова глупав.
Рейдж го погледна заплашително.
— А ти наистина не искаш да ме тормозиш повече по този въпрос. Следващия път няма да позволя на ченгето да ми попречи.
— Целуна ли я вече? Как ще й обясниш за кучешките ти зъби, Холивуд? — Рейдж затвори очи и изруга, а Тор каза вече малко по-меко: — Бъди реалист. Тя е усложнение, от което нямаме нужда. А за теб е проблем, защото избра нея пред това да се подчиниш на заповедта ми. Не правя това, за да те настъпя по топките, Рейдж. А защото така е по-безопасно за всички. Най-вече за нея. Ще ме послушаш ли, братко? По-безопасно за нея.
Рейдж се наведе и хвана глезените си. Опъна ахилесовите си сухожилия толкова силно, че едва не ги скъса. По-безопасно за Мери.
— Ще се погрижа — каза най-накрая.
— Госпожице Лус? Елате с мен, моля.
Мери вдигна поглед. Не позна сестрата. Изглеждаше наистина много млада в розовата униформа — вероятно току-що бе завършила училище. А когато се усмихна, заприлича едва ли не на дете. Трапчинките на бузите й бяха очарователни.
— Госпожице Лус? — Момичето премести огромната папка в другата си ръка.
Мери преметна дамската си чанта през рамо, изправи се и последва сестрата. Тръгнаха по дългия коридор, чиито стени бяха боядисани в светлобежов цвят, и по средата спряха пред приемния кабинет.
— Само ще проверя теглото и температурата ви. — Сестрата отново се усмихна. Беше бърза. Дружелюбна.