— Изгубили сте малко тегло, госпожице Лус — каза тя, докато записваше данните в папката. — Добре ли се храните?
— Да. Приемам същото количество храна като преди.
— Елате тук, в стаята вляво.
Всички кабинети бяха еднакви. Репродукция на Моне в рамка и малък прозорец със спуснати щори. Бюро, покрито с рекламни брошури. Компютър. Кушетка за прегледи, покрита с бял чаршаф. Кът с умивалник с всичко необходимо. Червен контейнер за биологични отпадъци.
На Мери й се повдигна.
— Доктор Делакроче каза, че иска да ви прегледа основно. — Сестрата й подаде грижливо сгънато на четири парче плат. — Ще дойде веднага след като се преоблечете.
Нощниците също бяха еднакви във всички болници. Изработени от тънък и мек памучен плат. Сини, с малки розови шарки. Имаха връзки на две места. Мери никога не беше сигурна дали облича проклетото нещо както трябва. Дали процепът трябваше да е отпред, или на гърба? Днес избра да бъде отпред.
След като се преоблече, седна на кушетката и провеси крака. Беше й студено без дрехите и тя ги погледна с копнеж — внимателно подредени на стола до бюрото. Би платила щедро, ако й позволяха да ги облече отново.
Звънна мобилният й телефон. Тъй като беше в чантата й, тя скочи на пода, както беше по чорапи, и отиде да го вземе. Номерът не й беше познат. Отговори, стоплена от надеждата.
— Ало?
— Мери.
Въздъхна облекчено, като чу дълбокия му плътен мъжки глас. Беше повече от сигурна, че Хал няма да върне телефонното й обаждане.
— Здравей, Хал. Благодаря, че се обади. — Потърси с поглед място за сядане, различно от кушетката за прегледи. Взе дрехите в скута си и се настани на стола. — Виж, наистина съжалявам за снощи. Аз…
На вратата се почука и сестрата надникна вътре.
— Извинете ме, при нас ли са резултатите от костната сцинтиграфия, която ви е правена миналия юли?
— Да. Трябва да са в досието ми. — Сестрата затвори вратата, а Мери каза: — Съжалявам.
— Къде си?
— Аз, ъъъ… — Прочисти гърлото си. — Не е важно. Просто исках да знаеш колко зле се чувствам след онова, което ти казах снощи.
Настъпи дълго мълчание.
— Изпаднах в паника — оправда се тя.
— Защо?
— Караш ме да… Не знам, ти просто… — Мери си играеше с подгъва на нощницата. Думите излязоха от устата й като лавина, която не можеше да спре: — Имам рак, Хал. Искам да кажа, имах, а сега може би съм болна отново.
— Знам.
— Значи Бела ти е казала. — Мери очакваше той да потвърди. Когато това не стана, тя си пое дълбоко дъх: — Не използвам левкемията като извинение за начина, по който се държах с теб. Просто… В момента сякаш съм някъде другаде. Емоциите ми са неконтролируеми и да те видя в дома си… — Да съм привлечена от теб. — Това отключи нещо, което не успях да сдържа.
— Разбирам.
Тя му вярваше. Усещаше, че наистина я разбира. Но, Господи, мълчанието му я убиваше. Започваше да се чувства като глупачка, задържайки го на телефона.
— Това е всичко, което исках да ти кажа.
— Ще те взема довечера в осем. От дома ти.
Мери стисна телефона. Господи, така отчаяно искаше да го види.
— Ще те чакам.
Чуваше гласовете на доктор Делакроче и сестрата, които разговаряха от другата страна на вратата.
— И… Мери?
— Да?
— Остави косата си спусната за мен.
На вратата отново се почука и доктор Делакроче влезе.
— Добре, ще го направя — каза Мери, преди да затвори. — Здравей, Сюзън.
— Здравей, Мери — усмихна се лекарката и около кафявите й очи се образуваха бръчици. Тя беше около петдесетте, с гъста бяла коса до брадичката, подстригана на черта.
Тя седна зад бюрото и кръстоса крака. Мери поклати глава.
— Никак не ми харесва, но ще се окажа права — прошепна тя.
— За какво?
— Левкемията се е върнала, нали?
Настъпи кратка пауза.
— Съжалявам, Мери.
17.
Мери не отиде на работа. Прибра се у дома, съблече се и си легна. Обади се набързо в офиса, за да каже, че ще отсъства и цялата следваща седмица. Щеше да има нужда от това време. След уикенда за Деня на Колумб щеше да премине през различни тестове и прегледи, а после двете с доктор Делакроче щяха да се срещнат и да обсъдят възможностите.
Странно, Мери не беше изненадана. Дълбоко в сърцето си знаеше, че левкемията се е оттеглила само временно, че не е победена напълно.