Нищо не последва. Просто остана така, с ръка на механизма.
— Хал?
Той затвори очи. Господи, какво не би дал, за да я чуе да произнесе истинското му име. Искаше още… по дяволите! Желаеше да я види гола в леглото си — главата й, положена върху възглавницата му, а тялото й, оплетено в чаршафите му. Искаше да я обладае насаме, без свидетели, не и зад съмнителния параван, осигурен от дългото му кожено палто. Нито публика, нито бърз секс в тоалетните.
Искаше да усети ноктите й да драскат кожата на гърба му, езика й — в устата си. Копнееше да усети как бедрата й се повдигат и спускат под неговите и да изпита оргазъм, който да го изстреля в небето, при звездите. А след това да я прегърне и да заспи. После да се събуди и отново да я люби. И да й говори в мрака неща, едновременно глупави и сериозни…
О, господи! Той се обвързваше с нея. Наистина се обвързваше. Беше чувал, че при мъжете понякога става така. Бързо. Силно и емоционално. Нищо, свързано с разума и логиката. Просто мощен първичен инстинкт да я обладае, да я притежава физически. И да я бележи като своя, така че другите мъже да знаят, че не е свободна. И да стоят дяволски далеч от нея.
Сведе поглед към тялото й. И осъзна, че би убил всеки представител на своя пол, който се опита да я докосне, да бъде с нея, да я обича.
Потърка очи. Да, инстинктът да притежава любимата жена бе наистина силен.
И не беше единственият му проблем. Усети отново странното жужене в тялото си, изострено от ясните образи на нейната голота, от мириса й, от тихото й дишане.
И от усещането за бързия поток кръв във вените й. Искаше да я вкуси… да пие от нея.
Мери се обърна към него.
— Хал, добре ли си…
Гласът му беше дрезгав.
— Трябва да ти кажа нещо.
Аз съм вампир. Воин. Опасен звяр.
В края на вечерта няма изобщо да си спомняш, че си ме срещала.
А мисълта, че за теб няма да съществувам дори като спомен, ме пробожда като нож в гърдите.
— Хал? Какво има?
В съзнанието му отекнаха думите на Тор. „Така е по-безопасно. Особено за нея.“
— Нищо — каза той, разкопча колана си и слезе. — Нищо.
Заобиколи колата, отвори вратата и й подаде ръка. Тя постави длан в неговата, а той сведе поглед. Видът на краката й накара мускулите му да потръпнат, а в гърлото му се надигна тихо ръмжене.
Проклет да е, че вместо да се отдалечи от нея, той й позволи почти да притисне тяло в неговото. Вибрациите, които усещаше под кожата си, ставаха все по-силни заедно с нарастването на бушуващата му страст. Знаеше, че трябва да престане да я гледа, защото ирисите му със сигурност бяха започнали да блестят. Но не можеше.
— Хал? — каза тя с тънкото си гласче. — Очите ти…
Той спусна клепачи.
— Съжалявам. Да влезем вътре…
Тя издърпа ръката си.
— Не мисля, че искам да вечерям.
Първата му реакция беше да настоява, обаче не искаше от нея да прави нещо против волята си. Освен това, колкото по-малко време щяха да прекарат заедно, толкова по-малко спомени щеше да има за изтриване.
По дяволите, трябва да се изтрие от паметта й в мига, в който спрат пред входната й врата.
— Ще те отведа у дома ти.
— Не. Ще се разходиш ли с мен в парка? Просто не искам да стоя в затворено пространство. Прекалено съм… неспокойна.
Рейдж пусна ключовете за колата в джоба си.
— С удоволствие.
Прекосиха тревата и тръгнаха по алеите под есенните листа, а той огледа района. Не видя нищо, което да представлява потенциална опасност. Не усети заплаха. Вдигна поглед нагоре. И видя полумесеца в нощното небе.
Тя се засмя.
— Обикновено не правя това. Имам предвид, не се разхождам нощем в парка. Но с теб? Не се тревожа, че някой ще ме нападне или ограби.
— Това е добре. Не би трябвало да се тревожиш. — Защото той щеше да посече всеки, който се опита да й навреди — било то човек, вампир или върнал се от Небитието мъртвец.
— Не ми се струва редно — прошепна тя — да се разхождам навън по тъмно. И малко ме е страх. Майка ми непрекъснато ме предупреждаваше да не ходя по разни места след мръкване.
Спря и погледна нагоре. Протегна бавно ръка към небето с дланта нагоре. И затвори едното си око.
— Какво правиш? — запита той.
— Държа луната върху дланта си.
Той се наведе и проследи с поглед ръката й по цялата й дължина.