— Да, така е.
Изправи се, прегърна я през кръста и я притисна към себе си. След миг на скованост тя се отпусна и свали ръка до тялото си.
Господи, обожаваше миризмата й. Така чиста и свежа, с лек привкус на цитрусови плодове.
— Беше на лекар, когато ти се обадих днес, нали?
— Да.
— Какво ще направят за теб?
Тя се откъсна от прегръдките му и отново закрачи. Той тръгна редом с нея, като я остави тя да диктува темпото.
— Какво ти казаха, Мери?
— Не е нужно да говорим за това.
— Защо?
— Защото излизаш извън образа — каза тя весело. — От един плейбой не се очаква да има нещо общо с непривлекателните страни на живота.
Той се замисли за звяра, който живееше в него.
— Свикнал съм с грозното, повярвай ми.
Мери отново спря и поклати глава.
— Знаеш ли, нещо не е както трябва в цялата тази история.
— Права си. Трябва да те държа за ръка, докато се разхождаме.
Той протегна длан, но тя отдръпна своята.
— Говоря сериозно, Хал. Защо си с мен?
— Ще ми създадеш комплекс. Какво лошо има в това да прекарам известно време с теб?
— Искаш аз да го изрека? Добре. Аз съм обикновена жена, която няма да доживее докрай дните си. Ти си привлекателен. Здрав. Силен…
Като си каза, че проявява глупост по всички възможни начини, той спря пред нея и обгърна с длани шията й. Канеше се отново да я целуне, макар че не трябваше. А целувката нямаше да е като онази пред къщата й.
Наведе глава. Странното жужене в тялото му се засили, но той не спря. По дяволите, нямаше да позволи на тялото си да диктува действията му тази вечер. С усилие на волята успя да овладее усещанията си. Потисна напрежението поне до известна степен и изпита облекчение.
Беше твърдо решен да влезе в нея — дори само с език в устата й.
Мери вдигна поглед към електриково сините очи на Рейдж. Би могла да се закълне, че светят в мрака, че от тях наистина струи синя светлина. Беше усетила нещо подобно и на паркинга.
Косъмчетата по тила й настръхнаха.
— Не се тревожи за проблясването — каза той тихо, като че ли прочел мислите й.
— Не те разбирам — прошепна тя.
— Не се опитвай.
Меките му като велур устни се притиснаха в нейните, галейки ги. Езикът му се стрелна нежно върху тях.
— Отвори се за мен, Мери. Пусни ме да вляза.
Езикът му продължи да настоява, докато устните й не се разтвориха. Той се плъзна във вътрешността й и сякаш стигна до сърцевината между бедрата й. Тя притисна тяло в неговото, гърдите й срещнаха неговите и я заля гореща вълна. Стисна го здраво за раменете и се опита да се слее с топлото и мускулесто тяло.
Успя само за миг. Той се отдръпна рязко от нея, макар да не прекъсна допира на устните им. Тя се запита дали не продължава да я целува, за да скрие факта, че се кани да сложи край на интимността. Или просто се опитваше да охлади страстта й. Може би беше прекалено агресивна?
Извърна глава.
— Какво има? — попита той. — Харесва ти. Искаш го.
— Да. Е, недостатъчно и за двама ни.
Попречи й да се отдалечи от него, като продължаваше да държи ръцете си в основата на шията й.
— Не искам да спирам, Мери. — Погали с палци гърлото й, после приложи лек натиск под брадичката й и наклони главата й назад. — Искам да извикам страстта ти. Да те разгорещя до степен да не чувстваш нищо, освен мен. Да не мислиш за нищо, освен за онова, което правя с теб. Искам да се разтопиш.
Отново завладя устата й, гмурна се дълбоко, повличайки я със себе си в пламъците на желанието. Обходи всички ъгълчета, докато не остана място, което да не е изследвал. След това целувката му се промени, той се отдръпваше и отново настъпваше — ритмично проникване, което накара соковете й да потекат и да я подготвят за него.
— Точно така, Мери — каза той с устни, долепени до нейните. — Остави се на течението. Господи, мога да помириша желанието ти… Прелестна си.
Ръцете му се спуснаха надолу по тялото й, промъкнаха се под сакото и отново поеха нагоре. Спряха върху ключиците й. Господи, беше изгубена. Ако й кажеше да се съблече, щеше да се подчини. Ако й заповядаше да легне на тревата и разтвори крака, щеше да го направи за него. Щеше да изпълни всяко негово желание — само за да не престане да я целува.
— Ще те докосна — каза той. — Няма да е достатъчно, никак даже. Но малко…