Пръстите му прехвърлиха ръба на високата яка на кашмирения й пуловер, спуснаха се надолу…
Тялото й силно потръпна, когато намериха двете й твърди зърна.
— Така готова за мен — прошепна той. — Иска ми се да ги взема в устата си. Да ги засмуча. Ще ми позволиш ли, Мери?
Дланите му обхванаха гърдите й.
— Щеше ли да ми позволиш, ако бяхме сами? В топло и уютно легло? Ако беше гола за мен? Ще ми позволиш ли да ги вкуся? — Тя кимна, а той се усмихна щастливо. — Да, ще го направиш. На кое друго място искаш да усетиш устата ми?
Тя не отговори и той я целуна с пламенна жар.
— Кажи ми.
Тя въздъхна безмълвно. Не можеше да мисли, нито да говори. Той хвана ръката й и я накара да сключи пръсти около китката му.
— Тогава ми покажи, Мери — пошушна в ухото й. — Насочи ме. Води ме. Хайде, направи го.
Неспособна да спре, хвана ръката му и я постави на шията си. Бавно и плавно, той отново я спусна до гърдите й. Измърка от удоволствие и я целуна под ухото.
— Да, точно така. И двамата знаем, че го искаш. Къде другаде?
Изгубила здравия си разсъдък, неподвластна на контрола, тя постави дланта му върху корема си. А после — върху бедрото си.
— Добре. Това е добре. — Тя се поколеба, а той прошепна: — Не спирай. Продължавай. Покажи ми къде искаш да ме усетиш.
Преди да е изгубила смелост, Мери постави ръката му между бедрата си. Широката й пола лесно го пусна, дланта му се притисна към сърцевината й, а от гърлото й излезе стон.
— О, да, Мери. Точно така. — Погали я, а тя стисна с все сила мощните му рамене, отметна глава назад. — Господи, гориш. Готова ли си за мен, Мери? Мисля, че си. Сигурно си сладка като мед…
Изпитваше нужда да го докосне. Пъхна ръце под палтото му и ги спря на кръста му, почувствала суровата и някак си плашеща мощ на тялото му. Но преди да е успяла да продължи, Рейдж издърпа ръцете й навън и ги задържа в своята огромна длан. Обаче той очевидно нямаше да спре. Притисна тялото си в нейното, принуди я да опре гръб в близкото дърво.
— Нека те накарам да се чувстваш добре, Мери. — През полата пръстите му потърсиха и намериха точката на удоволствието й. — Искам да те доведа до върха. Сега, тук.
Тя извика и осъзна, че е на ръба на оргазма, а той дори не е възбуден. Че направлява нейната страст, докато самият той не чувства нищо. Дишането му беше равномерно, гласът му — спокоен, тялото му — недокоснато от желанието.
— Не — изстена тя.
Ръката на Хал престана да я гали.
— Какво?
— Не.
— Сигурна ли си?
— Да.
Той веднага се подчини. Застана спокойно пред нея, а тя се опита да възстанови равномерното си дишане.
Болеше я, че толкова лесно се беше съгласил да сложи край на ласките, но не това занимаваше ума й. Питаше се защо въобще беше стигнал дотам. Вероятно си пада по това да контролира нещата. По дяволите, да накара една жена да гори от желание, сигурно му дава невероятно чувство на власт. Което обясняваше и защо искаше да е с нея, вместо с някоя сексапилна мадама. Вероятно беше по-лесно да останеш хладен с една не особено привлекателна жена.
Завладя я чувство на срам.
— Искам да си отида у дома — каза, едва сдържайки сълзите си.
Той си пое дълбоко дъх.
— Мери…
— Ако дори само се опиташ да се извиниш, ще повърна…
Изведнъж Хал смръщи вежди, а тя започна да киха.
Господи, нещо я гъделичкаше в носа. Имаше нещо във въздуха. Сладка миризма. Подобна на омекотител за пране. Или на бебешка пудра, може би?
Хал я сграбчи за ръката малко над лакътя.
— Легни. Веднага.
— Защо? Какво…
— Легни на земята. — Натисна я, принуди я да падне на колене. — Покрий главата си.
Застана пред нея широко разкрачен, вдигнал ръце пред гърдите си. През отвора между краката му тя видя двама мъже да излизат от групичката яворови дървета. Бяха облечени в черни дрехи, а светлите им коси и бледите кожи на лицата им проблясваха на лунната светлина. Заплахата, която се излъчваше от тях, я накара да осъзнае колко дълбоко в парка бяха навлезли двамата с Хал.
Затърси мобилния телефон в чантата си, като сама се опитваше да се убеди, че реакцията й е пресилена.
Да, как ли пък не.
Мъжете се разделиха и нападнаха Хал от две страни, привели тела ниско над земята. Тя извика от тревога, но Хал… Господи, дали Хал знаеше какво прави? Хвърли се вдясно, сграбчи единия нападател за ръката и го събори. Преди да е успял дори да се надигне, постави крак на гърдите му и го прикова към земята. Другият нападател се озова в хватката на преметнатата през гърлото му ръка и започна безуспешно да рита и извива тяло в опити да си поеме дъх.