Мрачен, смъртоносен, Хал демонстрираше пълен самоконтрол, а насилието като че ли беше стихията му. Студеното му, спокойно изражение извикваше силна тревога у нея, макар да му беше благодарна, че ги беше спасил.
Намери телефона си и започна да набира 911 с мисълта, че той очевидно може да удържи двамата нападатели до пристигането на полицията.
И в този момент чу силно изпукване.
Вдигна поглед. Вторият нападател падна на земята, а главата му висеше под абсолютно неправилен ъгъл. Не помръдна. Мери се изправи на крака.
— Какво направи!
Хал извади отнякъде дълъг кинжал с черно острие и извиси тяло над първия нападател, който лазеше в тревата с надеждата да избяга.
— Не! — Тя скокна и застана пред Хал.
— Отдръпни се. — Гласът му беше странен. Ужасяващо равнодушен.
Тя сграбчи ръката му.
— Престани!
— Трябва да го довърша…
— Няма да ти позволя да убиеш още един…
Някой я сграбчи грубо за косата и я повдигна от земята. В този момент друг мъж в черно нападна Хал.
Силна болка проряза главата и врата й, после тя падна тежко по гръб. Ударът изкара всичкия въздух от дробовете й, а пред очите й се завъртяха звезди. Опита се да си поеме въздух, но някой изви ръцете й и бързо я завлече встрани.
Тялото й отскачаше от неравностите по земята, зъбите й се удряха едни в други. Повдигна глава, макар от движението сякаш игли прободоха гръбнака й. Онова, което видя, я накара да изпита огромно облекчение. Хал захвърли поредното безжизнено тяло в тревата и се спусна след нейния нападател. Мощните му бедра поглъщаха разстоянието, дългото му кожено палто се развяваше зад него, кинжалът беше в ръката му. Очите му бяха две сини звезди в нощта, подобни на ксенонови автомобилни фарове, а тялото му беше самата смърт, търсеща поредната си жертва.
Слава богу.
Обаче в този момент друг мъж се хвърли на гърба на Хал.
Докато той се бореше с него, Мери се опита да си спомни техниките за самоотбрана, на които беше обучена. Започна да извива тяло така, че да се изскубне от нападателя. Усети пръстите му да отслабват хватката си и се опита с всички сили да се освободи. Той се обърна и бързо я улови отново, обаче този път не така здраво. Тя отново се противопостави и този път го накара да спре и да се обърне към нея.
Мери се сви в очакване на удара и с надеждата, че е спечелила поне малко време за Хал.
Обаче удар не последва. Мъжът нададе рев от болка и падна върху нея, тежкото му тяло едва не я задуши. Паниката и ужасът й дадоха сили да го отмести.
Тялото му се търкулна безжизнено. Кинжалът на Хал беше забит в лявото му око.
Онемяла от шока, Мери скочи на крака и побягна с всички сили. Беше сигурна, че отново ще я заловят и убедена, че ще я убият.
Но тогава, най-после, видя светлините на ресторанта. Почувства асфалта на паркинга под краката си и й се прииска да заплаче от облекчение.
До момента, в който видя Хал пред себе си, като че ли изскочил от нищото.
Спря рязко. Дишаше тежко, виеше й се свят и не можеше да проумее как е възможно той да е стигнал тук преди нея. Коленете й се огънаха и тя се подпря на близкия автомобил.
— Хайде, да вървим — каза той грубо.
Вледенена от ужас, Мери си спомни как беше счупил врата на нападателя. Черното острие, забито в окото на другия. И всяващият страх самоконтрол на Хал.
Той беше… смъртта. Скрита зад привлекателна външност.
— Махни се от мен! — Тя се препъна в собствените си крака и той протегна ръка към нея. — Не! Не ме докосвай!
— Мери…
— Стой далеч от мен! — Тръгна заднишком към ресторанта, протегнала ръце напред, за да не му позволи да се приближи до нея. Като че ли това можеше да го спре.
Хал я последва. Мощните му крайници не й оставяха никакъв шанс.
— Чуй ме…
— Трябва… — Тя прочисти гърлото си. — Трябва да се обадя на полицията.
— Напротив.
— Бяхме нападнати! А ти… уби хора. Искам да се обадя…
— Това беше лична работа. Ченгетата не могат да те защитят. А аз мога.