— Защо мислиш, че се тревожа за това?
— Седиш в другия край на дивана, вдървен като пън. Сякаш се боиш, че ще ти скоча.
Той дочу шум отвън и погледът му се стрелна към прозореца вдясно. Но беше само листо, запратено от вятъра в стъклото.
— Не искам да те карам да се чувстваш неловко — каза тя. — Исках просто да… те успокоя.
— Не знам какво да кажа, Мери. — Истината щеше да я ужаси, а вече бе изрекъл достатъчно лъжи.
— Не казвай нищо. Вероятно не трябваше да повдигам въпроса. Всъщност радвам се, че си тук. Като приятел. Разходката с твоя автомобил ми хареса. Както и възможността да изляза навън. Не искам нищо повече от теб, честно. Ти наистина си добър приятел.
Рейдж си пое дълбоко дъх. Откакто беше станал зрял мъж, нито една жена не го беше наричала приятел. Нито беше търсила компанията му по причини, различни от секса.
Той прошепна на Стария заветен език:
— Не ми достигат думи, любов моя. Защото нищо, което ще излезе от устата ми, не е достойно за твоите уши.
— Какъв е този език?
— Родният ми.
Тя наклони глава и го загледа замислено.
— Прилича на френски, но не е. Усеща се и славянско звучене. Да не би да е унгарски или някакъв подобен?
Той кимна.
— В основата си.
— И какво каза?
— Че на мен също ми харесва да съм тук с теб.
Мери се усмихна и отпусна глава.
Веднага щом тя заспа, Рейдж отвори сака и провери дали всички оръжия са заредени. След това обходи къщата и изключи осветлението. Стана тъмно като в рог, но очите му се пригодиха, а сетивата му се изостриха още повече.
Огледа гората зад къщата, моравата вдясно и голямата фермерска къща в далечината. После улицата пред входната врата.
Ослуша се, но не чу нищо повече от стъпките на животните по тревата и вятъра, който профучаваше покрай дървените стени на някогашния хамбар. Навън захладня. Отново обходи къщата, напрегнат, в търсене на места, откъдето би било лесно някой да се промъкне вътре. Ходеше от стая в стая леко като хищник и накрая му се струваше, че ще експлодира.
Провери мобилния си телефон. Беше включен и оставен на звук. И имаше обхват.
Изруга. Продължи още известно време да крачи из къщата.
Филмът свърши. Пусна го отново — в случай че тя се събуди и поиска да узнае защо е още в дома й. След това отново обходи първия етаж.
Върна се в дневната, потърка чело с длан и откри, че е потно. Температурата в къщата й беше по-висока от онази, с която беше свикнал, или може би това се дължеше на състоянието на тревожно очакване, в което се намираше. Независимо от причината — беше му ужасно горещо. Съблече палтото си и остави оръжията и мобилния си телефон в сака.
Нави ръкавите на ризата си, изправи се над нея и се заслуша в бавното й равномерно дишане. Изглеждаше така дребна и крехка, свита на дивана. Още по-уязвима сега, когато сивите й, смели и войнствени очи бяха затворени. Седна до нея и нежно премести тялото й така, че да е сгушено в извивката на ръката му.
Огромните му мускули я правеха да изглежда още по-миниатюрна.
Тя се размърда, вдигна глава.
— Рейдж?
— Спи — прошепна той и я притисна до гърдите си. — Но ми позволи да те поддържа в прегръдките си. Само това.
Въздишката й го прониза и стигна до сърцето му, ръката й го обгърна през кръста. Той затвори очи. Тишина.
Всичко наоколо беше спокойно. И вътре в къщата. И отвън.
Едва не се поддаде на глупавия импулс да помести тялото й, само за да може да се наслади на усещането, когато тя отново се отпусне в прегръдките му.
Но вместо това се заслуша в дишането й и задиша в унисон с нея.
Такова… спокойствие. И тишина.
20.
Джон Матю си тръгна от заведението на Мо, където работеше като помощник в кухнята, разтревожен за Мери. В четвъртък беше пропуснала смяната си на горещата линия, което беше необичайно. Надяваше се, че ще е на работа тази вечер. Тъй като в момента беше дванадесет и половина, оставаше й половин час, преди да си тръгне. Беше сигурен, че ще успее да я види. Ако се беше явила.
Крачеше бързо и измина шестте пресечки до дома си за около десет минути. По пътя му нямаше нищо интересно, но сградата, в която живееше, беше пълна лудница. Като наближи, видя група пияни мъже да спорят, фъфлейки завалено пред входната врата. Обидите и ругатните, които си разменяха, бяха неприлични, цветисти и безсмислени. Женски глас се извиси над оглушителната музика, идваща от един апартамент. Отзова се мъж, а невъздържаният му отговор подсказа на Джон, че този човек е от хората, които се движат въоръжени.