Выбрать главу

Тя стана и се скри зад дивана. Той чу как нещо тупва, а после и шума от влаченето на сака по земята.

— Мили боже, какво има вътре? — Тя отново се появи в полезрението му. Пусна дръжките и те паднаха на местата си.

Той се надяваше, че няма да надникне вътре.

— Чуй, Мери… имаме проблем. — Надигна горната половина на тялото си, напрегнал мускулите на ръцете си.

Сега вероятността лесърите да нападнат къщата й беше по-малка. Въпреки че убийците можеха да излизат на слънчевата светлина, те вършеха своята работа през нощта. Освен това имаха нужда от сън, за да възстановят силите си, така че през деня най-често кротуваха.

Но нямаше отговор от Рот, а вечерта щеше отново да настъпи.

Мери го гледаше втренчено, със сериозно изражение на лицето.

— Трябва ли да се криеш под земята? Защото, ако е така, мога да те заведа в мазето, където някога са държали зърното. За него се минава през кухнята, но мога да окача одеяла на вратите… По дяволите, има и тавански прозорци. Може би ще успеем да те покрием с нещо. Вероятно долу ще си в по-голяма безопасност.

Рейдж отпусна глава назад, така че да вижда само тавана.

До него стоеше жена, представител на човешката раса, чието тегло бе наполовина на неговото, която беше болна и току-що беше открила, че в къщата й има вампир, а се тревожеше единствено как да го защити.

— Рейдж? — Тя коленичи до него. — Мога да ти помогна да слезеш долу…

Преди да бъде в състояние да мисли, той хвана ръката й и притисна устни до дланта й. А после я сложи на сърцето си.

Въздухът се изпълни с миризмата на страха й. Острият мирис се смесваше с прелестния й естествен аромат. Обаче този път не го отблъсна и вътрешната борба дали да остане, или да побегне не трая дълго.

— Не се тревожи — каза Мери тихо. — Няма да позволя на никого да се приближи до теб. В безопасност си.

По дяволите. Караше го да се топи. Наистина. Прочисти гърлото си и каза:

— Благодаря. Обаче аз се тревожа за теб. Мери, снощи ни нападнаха в парка. Ти изгуби чантата си и предполагам, че е в ръцете на враговете ми.

Напрежението й се стрелна надолу по ръката й, предаде му се чрез дланта й и го удари в сърцето. Обзе я силна тревога и на него му се прииска да имаше начин да я отнеме от нея.

Тя поклати глава.

— Не помня никакво нападение.

— Скрих спомените ти.

— Какво искаш да кажеш?

Той навлезе в съзнанието й и освободи случилото се предишната нощ.

Мери ахна, хвана главата си с ръце и премигна бързо няколко пъти. Разбра, че трябва веднага да й обясни. Нямаше да й е необходимо много време да стигне до заключението, че е убиец, от когото трябва да бяга.

— Мери, трябваше да те доведа в дома ти, за да мога да те защитя, докато чакам решението на братята си. За което още не съм известен, по дяволите. Мъжете, които ни нападнаха, не са хора и са изключително добри в работата си.

Тя се отпусна тежко на пода — без никаква грация, като че ли коленете й изведнъж бяха отказали да държат тежестта на тялото й. Очите й бяха широко отворени, но не виждаха нищо. Поклати глава.

— Ти уби двама души — каза безизразно. — Счупи врата на единия. А другия…

Рейдж изруга.

— Съжалявам, че те забърках във всичко това. Както и че сега си в опасност. И че изтрих спомените ти…

Тя го прониза с поглед. Твърд и решителен.

— Не го прави никога вече.

Искаше му се да може да й обещае.

— Само ако се налага. Ще го направя единствено за да те спася. Вече знаеш доста за мен и това те застрашава.

— Отнел ли си ми някакви други спомени?

— Срещнахме се в центъра за обучение. Ти дойде там с Джон и Бела.

— Кога?

— Преди два дни. Мога да ти върна и този спомен, ако желаеш.

Мери смръщи вежди.

— Чакай малко. Защо не си ме накарал да забравя въобще за теб? Защо не си изтрил всичките ми спомени? — попита тя, макар че не би искала да го бе сторил.

— Канех се до го направя снощи. След вечерята.

Мери извърна поглед.

— И не го направи заради случилото се в парка?

— И защото… — Господи, докъде щеше да стигне така? Искаше ли наистина тя да узнае колко дълбоки са чувствата му? Не. Изглеждаше силно шокирана. Сега едва ли беше моментът да й съобщи добрата новина — а именно, че вампир се е обвързал с нея. — Защото така нарушавам личното ти пространство.