В последвалата тишина виждаше как тя преценява събитията и прави заключения за ситуацията. А после от тялото й се излъчи сладкият аромат на сексуална възбуда. Спомни си целувката му.
Изведнъж трепна и се навъси. И миризмата на секс се стопи.
— Мери, в парка се отдръпнах от теб, защото…
Тя вдигна ръка, за да спре потока от думи.
— Искам да говорим само за настоящето. Какво ще правим сега?
Сивите й очи срещнаха неговите и не трепнаха. И той разбра, че е готова на всичко.
— Господи… ти си удивителна!
Мери вдигна вежди.
— Защо?
— Справяш се прекрасно. Особено добре приемаш истината за моята самоличност.
Тя прибра кичур коса зад ухото си и започна да изучава лицето му.
— Знаеш ли какво? Това не е чак толкова голяма изненада. Разбрах, че си различен от момента, когато те видях за първи път. Не знаех, че си ъъъ… Вампири ли се наричате?
Той кимна.
— Вампир — каза тя така, сякаш изпробваше звученето на думата. — Не си ме наранил, нито уплашил. Е, не истински. И… знаеш ли, била съм в клинична смърт поне два пъти. Първият път сърцето ми спря, докато ми трансплантираха костен мозък. А вторият път имах пневмония и дробовете ми се напълниха с течност. Не бях сигурна нито накъде съм се запътила, нито защо се върнах обратно, но имаше нещо от другата страна. Не рай, по чието небе се носят бели пухкави облачета и ангели и всичките тези глупости. Просто бяла светлина. Първият път не знаех какво е това. Вторият път направо навлязох в нея. Не знам защо се върнах…
Тя се изчерви и спря да говори, вероятно смутена от онова, което беше споделила.
— Била си в Небитието — прошепна той, изпълнен с благоговение.
— Небитието?
Той кимна.
— Поне ние така го наричаме.
Мери поклати глава. Очевидно не искаше да продължат да говорят по темата.
— В този свят има много неща, които не разбираме. Съществуването на вампирите е само едно от тях.
Рейдж помълча известно време и тя вдигна поглед към него.
— Защо ме гледаш така?
— Ти си уокър — каза той с тон, който подсказваше, че иска да стане и да й се поклони.
— Уокър!
— Някой, който се е върнал от Небитието. В моя свят това е титла, която те издига над останалите.
Звънна мобилен телефон и двамата обърнаха глави. Звукът идваше от вътрешността на сака.
— Ще ми го донесеш ли? — попита той.
Тя се наведе и се опита да го вдигне. Не успя.
— Защо просто не ти подам телефона?
— Не. — Той се изправи с мъка на колене. — Само ми позволи…
— Рейдж, аз ще…
— Мери, спри! — заповяда й той. — Не искам да бъркаш в сака.
Тя се сви, сякаш вътре имаше змии.
Той наклони тяло и стигна до чантата, намери телефона, извади го и го допря до ухото си.
— Да? — каза кратко и отсечено, докато дърпаше ципа, за да го затвори.
— Добре ли си? — запита Тор. — И къде си, по дяволите?
— Добре съм. Просто не съм у дома.
— Без майтап. Тъй като си пропуснал срещата си с Бъч в залата за вдигане на тежести, той те е потърсил в главната сграда. И като не те е открил, се е разтревожил. След което се обади на мен. Имаш ли нужда някой да дойде да те вземе?
— Не. Чувствам се страхотно тук.
— И къде е това?
— Обадих се на Рот снощи, а той още не ми е отговорил. Наоколо ли е?
— Двамата с Бет отидоха в дома му в града. Имат нужда от усамотение. А сега, хайде, кажи къде си. — Като не получи бърз отговор, братът сниши глас: — Рейдж, какво става, по дяволите?
— Просто предай на Рот, че го търся.
Тор изруга.
— Сигурен ли си, че не искаш някой да те вземе? Мога да изпратя двама догени със спален чувал, подплатен с олово.
— Не, добре съм. — Нямаше да отиде никъде без Мери. — Ще се прибера по-късно.
— Рейдж…
Той затвори, но телефонът звънна пак почти мигновено. Погледна екрана и остави Тор да се свърже с гласовата му поща. Остави апарата на пода до себе си и в този момент стомахът му изкъркори недоволно.
— Да ти донеса ли нещо за ядене? — попита Мери.
Той я гледа изумен един дълъг миг. А после осъзна, че тя не знае каква интимност му предлага. Идеята, че ще му окаже честта да го нагости с храна, приготвена от самата нея, го остави бездиханен.