— Затвори си очите — каза той.
Тя замръзна, но се подчини.
Рейдж се наведе и нежно я целуна по устните.
Сивите й очи се отвориха широко и той бързо се отдръпна.
— Много бих искал да ме нахраниш. Благодаря ти.
22.
Слънцето изгря, а О. прелисти плановете на сградата, които покриваха масата в кухнята на У.
— Ето това исках. Колко време ще е необходимо за строежа?
— Ще стане бързо. Парцелът е насред пустошта, сградата няма да е свързана с комуналната инфраструктура, така че няма да имаме нужда от разрешително за строеж. Обектът ще е петстотин квадратни метра. Няма да ни отнеме много време да вдигнем стените и да направим външната обшивка. Оборудването на складовото помещение за пленниците също няма да е проблем. За душа можем да отклоним близкия поток и да инсталираме помпа, която да осигурява течаща вода. Използваме типови арматурни елементи и съм запазил стандартната дължина на дъските, за да избегнем рязането. Газови генератори ще ни осигуряват ток за електрическите триони и бормашините, а също и за осветление, ако ни е необходимо. Ще ги използваме дългосрочно.
— Дай ми срок в дни.
— С бригада от петима работници ще положим покрива за четиридесет и осем часа. Стига да ги накарам да работят до пълно изтощение и материалите да пристигнат навреме.
— В такъв случай ти давам два дни.
— Ще започна да поръчвам материалите още тази сутрин. Ще имаме нужда и от малък булдозер, един от онези „Торо Динго“ със сменяема кофа. Знам откъде можем да наемем такъв.
— Добре. Всичко звучи прекрасно.
О. се облегна назад, за да опъне ръце. Раздели завесите и надникна навън. Къщата на У. беше като всички други в квартала, където живееха семейства от средната класа, а времето на майките беше посветено изцяло на децата им. В тази част на Колдуел улиците носеха имена като „Борова гора“, „Старите брястове“ и „Дъбрава“, а вечерята се сервираше в шест часа.
Цялата тази семейна идилия караше кожата на О. да настръхва. Искаше му се да подпали къщите. Да изпепели моравите. Да изсече дърветата. Да изравни мястото със земята така, че нищо да не израсте отново. Този силен унищожителен импулс го изненадваше. Нямаше проблеми с разрушаването на чужда собственост, но все пак беше убиец, а не вандал. Не можеше да си обясни защо се вбесява така.
— Трябва ми пикапът ти — говореше У. — Ще наема ремарке. Така ще мога да пренеса гредите и керемидите за покрива на няколко пъти. Няма нужда хората от магазина за строителни материали да знаят къде е сградата.
— А останалото?
— Знам точно какво ни трябва и къде да го намеря.
Чу се електронно пиукане.
— Какво беше това, по дяволите? — попита О.
— Напомняне за проверката в девет часа сутринта. — У. извади „Блекбъри“-то си и започна да натиска бутоните с дебелите си къси пръсти. — Искаш ли да им пратя имейли, че ти ще ръководиш обекта?
— Да. — О. втренчи поглед в У. Лесърът бе член на обществото вече сто седемдесет и пет години. Беше бял като хартия. Спокоен и интелигентен. Не така агресивен като някои други, но твърд и непоколебим. — Ти си истинска придобивка, У.
У. се усмихна и вдигна поглед.
— Знам. И искам да бъда полезен. А, като стана дума за това, кого ще ми дадеш за работата?
— Ще използваме двата елитни отряда.
— Ще изтеглиш всички ни от действие за две нощи?
— И два дни. Ще спим на смени на мястото на строежа.
— Чудесно. — У. сведе поглед към телефона, който продължаваше да държи в ръцете си. — О… по дяволите. Това няма да се хареса на господин Х.
О. присви очи.
— Кое?
— Има съобщение до отрядите Бета. А аз все още съм член, предполагам.
— И?
— Снощи една група е излязла на лов и е попаднала на член на братството в парка. Били са петима, а трима вече са извън строя. Воинът бил в компанията на жена от човешката раса.
— Вампирите понякога правят секс с тях.
— Да. Късметлии са, копелетата.
Мери стоеше, наведена над котлона, и мислеше за това как Рейдж я беше погледнал преди малко. Не можеше да си представи защо предложението й да му приготви закуска беше прието по този начин. Той се държеше така, сякаш му правеше неоценим подарък.
Обърна омлета и отиде до хладилника. Извади торбичка с нарязани плодове и ги изсипа в една купа. Сториха й се недостатъчно, затова наряза отгоре още един банан.