Остави ножа и докосна устните си. Нямаше и намек за сексуалност в целувката, с която я беше дарил зад дивана. Тя беше израз на благодарност. Онази в парка беше по-дълбока, но и тогава той беше също толкова хладен и отдалечен. Страст изпитваше само едната страна — тя.
Дали вампирите правеха секс с представителки на човешката раса? Може би затова се беше отдръпнал. Другата възможност беше това да е някаква игра за надмощие.
Да, но в каква светлина тогава трябваше да разглежда отношението му към сервитьорката от ресторанта? Той я измерваше с поглед не защото искаше да й купува рокля. Очевидно не беше проблем да легне с представител на друг биологичен вид. Просто не се интересуваше от нея.
Приятели. Само приятели.
След като приготви омлета и препече хляба, тя уви една вилица в салфетка, стисна я под мишница и занесе чинията и купата в дневната. Затвори бързо вратата след себе си и се обърна към дивана.
Охо!
Рейдж беше съблякъл ризата си. Беше се облегнал на стената и оглеждаше изгарянията си. На светлината на свещта тя виждаше здравите му рамене, мускулестите му ръце и гърди. И корема му. Кожата му беше златиста, неокосмена.
Като внимаваше да не разсипе храната, Мери остави нещата на пода и седна до него. За да не се втренчва в тялото му, насочи поглед към лицето му. Той гледаше храната, без да помръдне и без да каже нещо.
— Не бях сигурна какво обичаш — каза тя.
Той се обърна с лице към нея, очите му срещнаха нейните. Погледнато фронтално, тялото му беше дори още по-впечатляващо. Раменете му бяха достатъчно широки да изпълнят пространството между дивана и стената. Белегът във формата на звезда над лявата му гръд беше дяволски секси. Приличаше на щампа за запазена марка.
След две-три секунди, през които той бе впил поглед в нея, тя протегна ръка към чинията.
— Ще ти донеса нещо друго…
Ръката му се стрелна и се стегна около китката й. Погали кожата й с палец.
— Ще ми хареса.
— Но ти дори не си опитал…
— Храната е приготвена от теб. Това ми е достатъчно. — Извади вилицата от салфетката и мускулите му потрепнаха дори от това леко движение. — Мери?
— Да?
— Сега аз ще те нахраня. — Докато произнасяше думите, стомахът му нададе вой.
— Няма нужда. Ще донеса нещо и за себе си… Защо се мръщиш така?
Той потърка веждите си — като че ли искаше да изглади изражението си.
— Съжалявам. Не можеш да знаеш.
— Какво?
— В моя свят, когато мъж предложи да нахрани жена от ръката си, й показва уважението си. И… привързаността си.
— Но ти си гладен.
Той придърпа чинията към себе си и отчупи парче хляб. След това отряза съвършено квадратче от омлета и го постави отгоре.
— Нека те нахраня, Мери. Вземи от мен.
Наведе се напред и протегна дългата си ръка. Синьо-зелените му очи я хипнотизираха, зовяха я, притегляха я към него, заставяха я да отвори уста. Устните й се сключиха около храната, приготвена от нея за него, и той изръмжа одобрително. Тя преглътна, а той й подаде второ парче хляб.
— Няма ли да хапнеш и ти?
— Не и докато ти не се нахраниш.
— А ако изям всичко?
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да знам, че си добре нахранена.
Приятели, каза си тя. Само приятели.
— Хапни за мен, Мери. — Настоятелността му я принуди отново да отвори уста. Очите му останаха приковани в устните й, след като се затвориха.
Господи. Това вече не беше поведение на обикновен приятел.
Задъвка, а Рейдж започна да опипва с пръсти плодовете в купата. Накрая избра парченце пъпеш и го поднесе към устните й. Тя го лапна цяло и по брадичката й потече сок. Понечи да го изтрие с опакото на дланта си, но той я спря и го попи със салфетката.
— Нахраних се.
— Не, не си. Усещам глада ти. — Поднесе й парченце ягода. — Отвори се за мен, Мери.
Хранеше я с подбрани парченца плодове и я гледаше с първично задоволство, каквото тя не бе виждала никога преди.
Когато вече не можеше да хапне и хапка, той бързо излапа останалото. Тя веднага взе чинията, отиде в кухнята и му приготви друг омлет и цяла купа овесени ядки. Наряза и последните банани.
Постави всичко пред него, а той го прие с лъчезарна усмивка.