— Подробностите са отегчителни. Един цивилен ни се изплъзна.
— Ще оцелее ли?
— Не знам.
— Ти беше ли тук, когато това стана?
— Не.
— Разкажи ми всичко. — Господин Х. се усмихна. Мълчанието се проточи. — Знаеш ли, господин О., лоялността ти може да те вкара в беда. Нима не искаш да накажа онзи, който си го е заслужил?
— Искам сам да се погрижа за проблема.
— Сигурен съм, че е така. Но ако не ми кажеш, може да се наложи да приспадна цената на неуспеха от възнаграждението ти. Струва ли си?
— Да, ако ми бъде позволено да постъпя с виновника така, както възнамерявам.
Господин Х. се засмя.
— Мога само да си представя какво означава това.
О. зачака. Гледаше как острият връх на длетото улавя светлината, докато господин Х. крачеше из стаята.
— Дадох ти неподходящия човек за партньор, нали? — прошепна господин Х. и вдигна чифт белезници от пода. Остави ги върху страничната маса. — Мислех, че господин Е. ще успее да се издигне до твоето ниво. Но това не стана. И се радвам, че се обърна към мен, преди да го накажеш. И двамата знаем колко много държиш да имаш свобода в работата си. И какво раздразнение предизвиква това у мен.
Господин Х. хвърли поглед през рамо и прикова мъртвите си очи в О.
— И като се има предвид всичко казано дотук и най-вече защото се обърна първо към мен, получаваш господин Е.
— Искам да има свидетели.
— Твоята група?
— И други.
— Отново се опитваш да се докажеш?
— Да наложа по-висок стандарт.
Господин Х. се усмихна студено.
— Ти си арогантно копеле, нали?
— На вашата висота съм.
Изведнъж господин О. откри, че не може да помръдне нито ръцете, нито краката си. Господин Х. и преди беше прилагал тази парализираща гадост, така че това не беше съвсем неочаквано. Обаче шефът му все още държеше длетото с острия връх в ръцете си. И се приближаваше към него.
О. се опита да помръдне, потта изби по тялото му, но не успя да свие и мускул.
Господин Х. се наведе към него. Толкова близо, че гърдите им се допираха, О. почувства нещо да го докосва леко по задника.
— Забавлявай се, синко — прошепна мъжът в ухото на О. — Но направи услуга и на себе си. Помни, че независимо каква власт имаш, ти не си аз. Ще се видим по-късно.
И господин Х. излезе от мазето. Вратата горе се отвори и затвори.
Веднага щом възвърна способността си да се движи, О. бръкна в задния си джоб.
Господин Х. му беше оставил длетото.
Рейдж слезе от „Кадилак“-а и се огледа в мрака, който цареше около „Едноокия“. Искаше му се отнякъде да им се нахвърлят лесъри. Но вече не се надяваше да имат такъв късмет. Двамата с Вишъс се бяха разхождали с часове, но не се беше случило нищо. Дори не ги наблюдаваха. Което беше дяволски странно.
А за някой като Рейдж, който обожаваше стълкновенията, беше и също причина за силно разочарование.
Като всичко друго, и войната между Обществото на лесърите и вампирите се развиваше циклично. В момента беше в затишие. В което имаше логика. През юли Братството на черния кинжал беше унищожило местния център за набиране на хора, както и десетима от най-добрите членове на обществото. Очевидно, сега лесърите разузнаваха, проучваха положението.
Хвърли поглед на сегашното свърталище на братството, превърнало се в гнездо на покварата. „Едноокия“ се намираше в покрайнините на града. Тук се отбиваха рокери и строители — груби мъжаги, склонни да уреждат споровете си чрез юмруци, а не със сладкодумни приказки. Барът беше обикновена кръчма — едноетажна постройка, заобиколена от асфалтова настилка. На паркинга имаше камиони, лимузини и харлита. През малките и тесни прозорчета се виждаха проблясващите в червено, синьо и жълто неонови табели, рекламиращи американски марки бира.
Никакви „Корона“ или „Хайнекен“ не съществуваха за тези момчета.
Рейдж затвори вратата на колата. Тялото му беше напрегнато, кожата — настръхнала, здравите му мускули потрепваха. Опъна ръце в опит да облекчи малко напрежението. Не се изненада, когато това не стана. Проклятието отново тегнеше над него, караше го да навлиза в опасни територии. Ако не намереше облекчение скоро, щеше да има сериозен проблем. По дяволите, той самият щеше да се превърне в сериозен проблем.
Много ти благодаря, Скрайб Върджин.