— Дай дълъг пас, ченге!
Във фоайето влетя футболна топка, а след нея и мускулест мъж. Тъкмо беше посегнал да я хване, когато друг още по-едър мъж с лъвска грива се блъсна в него. Двамата паднаха, преплели ръце и крака, и се удариха силно в стената.
— Хванах те, ченге.
— Обаче топката не е у теб, вампире.
Тежко дишане, смях и пикантни ругатни се издигнаха до изрисувания таван, а мъжете продължаваха да се борят за топката, претъркулваха се, сядаха един върху друг. Още двама здравеняци, облечени в черни кожени дрехи, дотичаха да видят как се развива действието. А после отдясно се появи дребен старец, облечен във фрак. Носеше кристална ваза с цветя. Икономът заобиколи боричкащите се със снизходителна усмивка.
А после всички те я забелязаха и притихнаха.
Рейдж я прикри с тялото си.
— Кучи син — каза някой.
Един от тях, с къса войнишка подстрижка, тръгна към Рейдж като танк. Мери имаше странното чувство, че го е виждала и преди.
— Какви ги вършиш, по дяволите!
Рейдж се разкрачи, пусна чантата и вдигна ръце на височината на гърдите си.
— Къде е Рот?
— Зададох ти въпрос — сряза го другият. — Какво си мислиш, че правиш, като си я довел тук?
— Трябва ми Рот.
— Казах ти да се отървеш от нея. Или очакваш някой от нас да свърши твоята работа?
Рейдж го измери с поглед.
— Внимавай, Тор. Не ме предизвиквай да те ударя.
Мери хвърли поглед зад себе си. Вратата към вестибюла все още беше отворена. Струваше й се, че ще е най-добре да изчака в колата, докато Рейдж уреди въпроса. Правилото да не се отделя от него вероятно не важеше в момента.
Започна да отстъпва, без да сваля поглед от огромния му гръб, но се блъсна в нещо твърдо.
Обърна се. Вдигна поглед. И онемя.
Пътят й за бягство беше отрязан от белязано лице, черни очи и усещане за вледеняващ гняв.
Преди да е подскочила от ужас, Зи я хвана за ръката и я отведе далеч от вратата.
— Дори не си помисляй да избягаш. — Показал дългите си кучешки зъби, той измерваше тялото й с поглед. — Странно, не си обичайният му тип. Обаче си жива и изпитваш толкова силен страх, че можеш да се изпуснеш в гащичките. Така че за мен си достатъчно добра.
Мери изпищя.
Всички обърнаха глави по посока на писъка. Рейдж се спусна към нея, дръпна я от ръцете на Зейдист и я притисна към тялото си. С дрезгав глас заговори на езика, който тя не разбираше.
Белязаният присви очи.
— Спокойно, Холивуд. Просто задържах малката ти играчка в къщата. Ще я споделиш ли с нас или, както обикновено, ще се проявиш като егоист?
Рейдж изглеждаше готов да даде воля на гнева си, но се чу женски глас, който поохлади страстите.
— О, за бога, момчета! Плашите я.
Мери надникна иззад тялото на Рейдж и видя една жена да слиза по стълбището. Изглеждаше напълно нормално — дълга черна коса, сини дънки, бяло поло. В ръцете си държеше котка, която мъркаше като шевна машина. Тръгна към групичката мъже и те всички й сториха път.
— Рейдж, радваме се, че се прибра у дома здрав и читав. Рот ще слезе след минутка. — Посочи стаята, от която бяха излезли мъжете. — Останалите влезте обратно там. Хайде. Ако трябва да трошите топки, нека те бъдат билярдни. Вечерята ще бъде сервирана след половин час. Бъч, вземи футболната топка със себе си, окей?
Избута ги обратно в стаята, сякаш бяха послушни деца, а не корави мъжаги. Остана само онзи с ниско подстриганата коса. Беше вече по-спокоен, когато погледна Рейдж.
— Действията ти ще имат последици, братко.
Лицето на Рейдж стана твърдо като камък. Заговориха на тайния език.
Чернокосата жена се приближи до Мери, като през цялото време галеше котката по шията.
— Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Между другото, аз съм Бет. А това е Бу.
Мери си пое дълбоко дъх. Вярваше инстинктивно на тази жена, защото двете бяха сами сред морето от тестостерон.
— Мери. Мери Лус.
Бет й подаде ръка и се усмихна.
И разкри кучешките си зъби.
Мери почувства как подът се залюля под краката й.
— Мисля, че тя ще припадне! — извика Бет и се втурна към нея. — Рейдж!
Силни ръце я подхванаха през кръста в мига, в който коленете й се подгънаха.