бездушните убийци и бе предотвратил опита му за бягство, след което се
беше нахвърлил върху него като изгладнял китаец на ориз.
Полицаят реши да остави битката на вампирите и се приближи до
дървото. От един дебел и здрав клон висеше тялото на друг лесър. Той
беше подложен на жесток побой, но все още бе жив.
Бъч разхлаби въжето и свали тялото на земята, като хвърляше
погледи през рамо, защото шумовете от борбата и звуците, които излизаха
от гърлата на биещите се, изведнъж станаха по-високи. В битката се бяха
включили още трима лесъри, обаче той не се тревожеше за момчетата.
Коленичи до убиеца и започна да тършува из джобовете му. Тъкмо
беше извадил портфейла му, когато се чу изстрел. Пукотът беше
ужасяващ. Рейдж падна на земята. По гръб.
Без дори да се замисли, Бъч зае положение за стрелба и се прицели в
лесъра, който се канеше да забие втори куршум в тялото на вампира. Но
така и не дръпна спусъка. Неочаквано проблесна ярко бяло кълбо, сякаш
се беше взривила бомба. Нощта се превърна в ден, всичко беше окъпано в
светлина — есенните дървета, земята, битката.
Когато отново притъмня, някой дотича при Бъч. Той позна Ви и свали
оръжието.
— Ченге! Влез в проклетата кола!
— А Рейдж…
Бъч не можа да довърши изречението. Ви го събори на земята така, както професионален борец би тръшнал противника си на тепиха, сграбчи
го и започна да го влачи — действие, което приключи едва когато и
двамата се озоваха в «Кадилак»-а, а вратите бяха здраво затворени.
Бъч се обърна към брата.
— Няма да изоставим Рейдж!
Мощен рев разцепи нощта. Полицаят завъртя бавно глава.
И видя огромно същество, което почти изпълваше сечището. Високо
близо два метра и половина, подобно на дракон, със зъби като на
тиранозавър рекс и огромни нокти на предните лапи. То проблясваше на
лунната светлина — мощното му тяло и опашката му бяха покрити с
пурпурни и зелени плочки, ярки като цветовете на дъгата.
— Какво е това, по дяволите? — прошепна Бъч и протегна ръка, за да
се увери, че вратата е заключена.
— Рейдж в наистина лошо настроение.
Чудовището отново нададе рев и погна лесърите, които приличаха на
играчки пред него. И… о, Боже! От убийците нямаше да остане нищо, дори кости.
Бъч дишаше учестено.
Неясно и смътно, сякаш отдалеч, чу щракването на запалка и хвърли
поглед към брата до себе си. Жълтото пламъче освети лицето на Ви, докато палеше с треперещи ръце ръчно свита цигара. След малко издиша
дима и въздухът в колата се изпълни с мириса на турски тютюн.
— Той откога… — Бъч се обърна и отново загледа как огромното
същество вилнее сред дърветата. И напълно изгуби нишката на мислите
си.
— Рейдж предизвика гнева на Скрайб Върджин и тя го прокле. Ориса
го на двестагодишен ад. Всеки път, когато се разгорещи прекалено, промяната настъпва. Може да бъде предизвикана от болка, гняв или
физическа неудовлетвореност, ако разбираш какво искам да кажа.
Бъч повдигна едната си вежда. И като си помислеше, че беше
застанал между Рейдж и жената, която той желаеше… Никога повече
нямаше да прояви такава глупост.
Касапницата продължи, а на Бъч му се струваше, че гледа
научнофантастичен канал с изключен звук. Господи, дори той не можеше
да си представи подобно насилие. По време на дългогодишната си служба
като детектив в отдел «Убийства» беше виждал много трупове, някои от
които обезобразени до неузнаваемост, но до този момент не беше ставал
свидетел на подобно кръвопролитие. Изненадващо шокът го накара да
приеме събитията като нереални. И слава Богу.
Трябваше да признае обаче, че звярът се движеше плавно и
грациозно. Как само завъртя онзи лесър във въздуха, а после го подхвана
с…
— Редовно ли става тази промяна? — запита.
— Достатъчно често. Ето защо Рейдж преследва секса с такава
настървеност. Той му помага да остане спокоен. Едно ще ти кажа, не
дразни звяра. Не прави разлика кой му е приятел и кой може да му
послужи за обяд. Можем само да чакаме Рейдж да се върне при нас, едва
тогава ще имаме възможност да се погрижим за него.
Нещо тупна тежко върху капака на «Кадилак»-а. О, Господи, дали не
беше нечия глава? Не, ботуш. Може би вкуса на гумата не допадаше на
съществото.
— Да се погрижим за него? — прошепна Бъч.
— А как ще се чувстваш ти, ако всичките ти кости са потрошени?
Тялото му се променя напълно, а когато звярът си отиде, отново приема
облика на вампир.
Съвсем скоро в сечището вече нямаше нито един лесър. Чудовището