робство. След близо сто години, прекарани в плен, сега той беше просто
кълбо от тъмни емоции, затворени в капана на съсипаното му тяло. Тези, които знаеха какво е добро за тях, стояха далеч от него.
Откъм коридора се чуха тежки стъпки. Братята утихнаха. След миг
рамката на вратата беше запълнена от тялото на Рот.
Той беше огромен и страховит, с тъмна коса и сурово стиснати устни.
Обикновено носеше черни кожени дрехи и беше последното същество на
планетата, с което бихте искали да си имате работа.
Този силен воин беше първият в списъка на мъжете, които Бъч би
искал да има на своя страна. Между двамата се беше зародило
приятелство в нощта, в която Рот беше прострелян, докато спасяваше
съпругата си от лесърите. Бъч му беше помогнал и между тях се беше
създала здрава връзка.
Рот влезе в стаята така, като че ли целият свят беше негов.
Излъчването му беше на император, за което имаше основание, защото
беше точно такъв — Слепия крал. Последният чистокръвен вампир, останал на планетата. Владетелят на расата.
Рот погледна Бъч.
— Тази нощ добре си се погрижил за Рейдж. Оценявам го.
— Той би направил същото за мен.
— Да — Рот заобиколи бюрото, седна зад него и скръсти ръце на
гърдите си. — Ето с какво разполагаме. При Хавърс е постъпил пациент с
тежки телесни наранявания. Цивилен мъж. Пребит до смърт, в
безсъзнание. Преди да умре, казал на Хавърс, че са го обработвали
лесърите. Мъчели са се да изтръгнат от него информация за братството.
— Още един — прошепна Тор.
— Да. Мисля, че сме свидетели на промяна в стратегията на
Обществото на лесърите. Цивилният описал място, специално пригодено
за провеждането на разпити чрез изтезания. За нещастие е умрял, преди да
съобщи къде се намира — той впери поглед във Вишъс. — Ви, искам да се
срещнеш със семейството на цивилния и да ги увериш, че за смъртта му
ще бъде отмъстено. Фюри, ти ще отидеш при Хавърс и ще разпиташ
сестрата, която най-много е говорила с мъжа. Да видим дали ще можеш да
научиш къде са го държали затворен и как е успял да избяга. Няма да
позволя на онези копелета да се отнасят така с хората ми.
— Пребили са и един от техните — прекъсна го Ви. — Видяхме лесър, завързан за едно дърво, по пътя към дома. Беше заобиколен от
приятелчетата си.
— Какво му бяха сторили?
Отговори Бъч.
— Доста го бяха обработили. Вече не дишаше. Често ли убиват и
своите?
— Не. Обикновено не го правят.
— Тогава това е дяволски голямо съвпадение, не мислиш ли? Цивилен
бива освободен от лагер за мъчение тази вечер. Появява се лесър, който
прилича на възглавничка за топлийки.
— Съгласен съм с теб, ченге — Рот се обърна към Ви. — Имаш ли
информация за онези лесъри! Или Рейдж успя да ги очисти?
Ви поклати глава.
— Нищо не остана.
— Не е точно така — Бъч бръкна в джоба си и извади портфейла, който беше взел от завързания за дървото лесър. — Принадлежеше на
жертвата — разгледа документите, които бяха вътре, и откри шофьорска
книжка. — Гари Есен. Хей, живеел е в сградата, където някога живеех и
аз. Което показва, че никога не можеш да бъдеш сигурен кои са съседите
ти.
— Аз ще претърся апартамента — предложи услугите си Тор.
Бъч подаде портмонето, за да го разгледат и другите. Братята се
изправиха, готови да си тръгнат.
Преди да излязат Тор заговори отново.
— Има още нещо. Обадиха ми се тази вечер. Цивилна жена е открила
младо момче, което живее само. На гривната му било изписано името
Терър. Казах й да го доведе в центъра за обучение и тренировки утре
вечер.
— Интересно — каза Рот.
— Младежът не може да говори. Преводачката му ще дойде с него. Тя
е човек, между другото — Тор се усмихна и прибра портмонето на лесъра
в задния джоб на кожените си панталони. — Не се тревожете. Ще изтрием
спомените от паметта й.
Когато господин X. отвори вратата на хижата си, настроението му не
се подобри при вида на господин О. Лесърът, от друга страна, беше
спокоен и невъзмутим. Смирението щеше да му бъде от полза, но
слабостта и подчинението не бяха в природата му. Все още.
Господин X. направи знак на своя подчинен да влезе.
— Знаеш ли какво, този път няма да успееш да се измъкнеш с разни
обяснения за провала ти. Не трябваше да ти се доверявам. Имаш ли нещо
против да ми кажеш защо си избил елитната си група?
Господин О. се обърна към него.
— Моля?
— Не се опитвай да шикалкавиш. Ще ме вбесиш — господин X.
затвори вратата.