— Не съм ги избил аз.
— Да бе, било е някакво същество. Моля те, господин О. Не можеш
ли да бъдеш малко по-оригинален. Ако не друго, би могъл да обвиниш
Братството. Поне ще прозвучи по-логично.
Господин X. прекоси дневната като запази мълчание, за да даде
възможност на подчинения си да обмисли думите му и да се поддаде на
тревогата. Провери, без да бърза лаптопа си и се огледа. Хижата, издържана в рустикален стил, бе оскъдно обзаведена, а заобикалящите я
седемдесет и пет акра успешно изолираха шума. Тоалетната не работеше, но тъй като лесърите не се хранеха, тя не му беше необходима. Но от
душа течеше вода и това беше достатъчно.
Докато не се установяха на друго място, тази скромна сграда щеше да
играе ролята на техен щаб.
— Предадох ви съвсем точно онова, което видях — наруши
мълчанието господин О. — Защо да ви лъжа?
— Въпросът «защо» е неуместен, отговорът не ме интересува —Господин X. отвори вратата на спалнята със замах. Пантите изскърцаха.
— Трябва да знаеш, че докато ти шофираше насам, изпратих друга група
на мястото. Докладваха ми, че няма и следа от труповете. Предполагам, че
си ги унищожил. Моите пратеници потвърдиха, че там се е разиграла
жестока битка и се е проляла много кръв. Мога само да си представя как
хората ти са се съпротивлявали. Победата ти вероятно е била истинско
зрелище.
— Ако съм ги избил, защо дрехите ми са чисти?
— Преоблякъл си се, преди да дойдеш тук. Не си глупав — господин
X. застана на прага на спалнята. — Ето как стоят нещата, господин О. Ти
си източник единствено на проблеми и се питам дали изобщо си струва да
си късам нервите с теб. Лесърите, които си избил, бяха елитни бойци.
Добре обучени и закалени в битките. Знаеш ли колко време…
— Не съм ги убил аз…
Господин X. пристъпи бързо напред и стовари юмрука си в челюстта
на господин О. Лесърът се свлече на пода.
Господин X. стъпи с ботуша си върху бузата му и го прикова към
пода.
— Да приключим с това. Въпросът ми беше имаш ли някаква
представа колко време е необходимо, за да се създаде член на елитна
група? Десетилетия, векове. А ти успя да изтриеш от лицето на земята
трима само за една нощ. Което прави общо четирима, ако броим и
господин М., когото уби без мое разрешение. А и членовете на отряд Бета, които изкла тази вечер…
Господин О. вече беше вбесен, присвитите му очи мятаха мълнии
изпод ботуша на шефа му. Господин X. отпусна тежестта си върху главата
му и подчиненият му се ококори, а погледът му омекна.
— И така, отново се питам дали си струваш проблемите и тревогите?
В нашето общество си едва от три години. Силен си, постигаш добри
резултати, но не се поддаваш на контрол. Направих те член на елитна
група, защото предположих, че ще се издигнеш до тяхното ниво и ще се
дисциплинираш. А ето че вместо това ти ги изби.
Господин X. усети как кръвта му кипва. Наложи се да си напомни, че
гневът не е уместен и един водач не може да показва подобна слабост.
Най-добре беше да доминира над другите, като демонстрира спокойствие
и трезв разсъдък. Пое си дълбоко дъх, преди да заговори отново.
— Тази вечер премахна някои от най-добрите ни бойци. И на това ще
бъде сложен край, господин О. Веднага.
Господин X. вдигна крак. Подчиненият му лесър веднага скочи от
пода.
Точно когато господин О. се канеше да каже нещо, нощта беше
прорязана от странно, неприятно бучене. Той завъртя глава по посока на
шума.
Господин X. се усмихна.
— А сега, ако нямаш нищо против, влез в спалнята, за да понесеш
наказанието си.
Тялото на господин О. се сви, готово за нападение.
— Какво е това?
— Време е да подобрим поведението ти. И да те накажем. Така че
влез в спалнята.
Шумът беше вече толкова силен, че слухът го долавяше по-скоро като
вибрация, отколкото като нещо, което би могъл да регистрира.
Господин О. извика:
— Казах ви истината!
— В спалнята. Времето за разговори изтече — господин X. хвърли
поглед през рамо по посока на бученето. — О, за Бога.
Той обездвижи здравите мускули на подчинения му лесър, завлече го
в другата стая и го бутна върху леглото. Входната врата се отвори с
трясък.
Очите на господин О. щяха да изхвръкнат от орбитите, когато видя
Омега.
— О… Господи… Не…
Господин X. оправи дрехите му, изглади с ръка сакото и ризата му.
Приглади тъмнокестенявата му коса назад и го целуна по челото сякаш бе
дете.
— Сега, ако ме извиниш — прошепна, — ще ви оставя насаме.
Господин X. излезе през задната врата. Тъкмо се качваше в колата си, когато започнаха виковете.