ухото. Погалиха я.
— Къде живееш?
Тя почувства лека, влажна ласка. Господи, езикът му. Докосването се
пренасяше все по-нагоре.
— Накрая ще ми кажеш — прошепна той. — Не е нужно да е веднага.
В момента не бързам особено.
Тялото му се откъсна от нейното за миг, след това бедрото му се
промуши между краката й и погали сърцевината й. Ръката, която сякаш
отпочиваше в основата на гърлото й, се спусна до гръдната й кост и
накрая се спря между гърдите й.
— Сърцето ти бие много бързо, Мери.
— 3-з-защото съм уплашена.
— Страхът не е единственото, което изпитваш. Защо не се запиташ
какво са намислили ръцете ти?
Господи. Дланите й се бяха спрели високо на бицепсите му. И го
стискаха, придърпваха го по-близо до тялото й. Ноктите й се забиваха в
кожата му.
Тя го пусна, а той смръщи вежди.
— Харесва ми да ме докосваш. Не спирай.
Вратата зад тях се отвори.
— Мери? Добре ли си… О! Мили Боже! — думите на Бела заглъхнаха.
Мери замръзна, а мъжът се извъртя и погледна изумителната
красавица. Присви очи, огледа я от главата до петите, след което
вниманието му беше отново изцяло погълнато от Мери.
— Приятелката ти се безпокои за теб — каза тихо. — Увери я, че
няма причина за тревога.
Мери се опита да се отскубне. Не беше изненадана, че не успя.
— Имам идея — измърмори тя. — Защо не ме освободиш от хватката
си? Така няма да се наложи да я убеждавам, че съм в безопасност.
Сух мъжки глас проряза въздуха.
— Рейдж, тази жена не е тук заради твоето удоволствие, а и това не е
«Едноокия». Никакъв секс в коридора.
Мери се опита да обърне глава, но ръката между гърдите й се плъзна
нагоре и хвана брадичката й, с което й попречи. Ярките сини очи се
потопиха в нейните.
— Аз ще изолирам двамата от съзнанието си. Ако и ти направиш
същото, ще ги накараме да изчезнат.
— Пусни я, Рейдж — последва поток от остри думи на език, който тя
не разбираше.
Тирадата продължаваше, а погледът на русокосия не се отделяше от
нея. Палецът му я галеше нежно под брадичката. Движенията му бяха
бавни, едва ли не мързеливи и изразяваха нежни чувства към нея, но
когато заговори на другия мъж, гласът му беше твърд и агресивен, мощен
като тялото му. Последва серия от нови думи — този път не така
войнствени. Новодошлият като че ли се опитваше да го вразуми.
Рязко и неочаквано, русокосият я пусна и отстъпи назад. Интересно, тя усети отсъствието на топлото му и тежко тяло като шок.
— Ще се видим по-късно, Мери — погали я по бузата с показалец, след което й обърна гръб.
Коленете й се огъваха от слабост, затова се подпря на стената. А той
се отдалечи със залитане, разперил ръце встрани, за да запази равновесие.
Господи, докато беше оставена на милостта му, бе забравила, че е
болен.
— Къде е момчето? — запита другият.
Мери хвърли поглед вляво от себе си. Мъжът беше едър и облечен в
черни кожени дрехи, подстриган по военному, с проницателни сини очи.
Войник, помисли си тя, странно успокоена от присъствието му.
— Момчето? — запита той отново.
— Джон е тук, вътре — отговори Бела.
— Да се захващаме за работа тогава.
Мъжът отвори вратата и се облегна на нея така, че двете с Бела
трябваше да минат покрай него. Той не им обърна никакво внимание, погледът му не се отделяше от Джон, който също го гледаше втренчено с
присвити очи, като че ли се опитваше да си състави правилно мнение за
него.
Когато всички се настаниха около масата, мъжът кимна на Бела.
— Ти ли ни се обади?
— Да. А това е Мери Лус. И Джон. Джон Матю.
— Аз съм Тормент — погледът му отново се спря на Джон. — Как си, синко?
Джон размаха ръце, а на Мери се наложи да прочисти гърлото си, преди да започне да превежда.
— Той казва: Прекрасно, сър. А вие?
— И аз съм добре — мъжът се усмихна леко, после погледна Бела. —Искам да изчакаш в коридора. Ще говоря с теб после.
Бела се поколеба.
— Това не е молба — каза «войникът» спокойно, с равен тон. След
като Бела излезе, той обърна стола си към Джон, облегна се назад и
протегна дългите си крака пред себе си.
— И така, кажи ми, синко, къде си израснал?
Джон отново описа думите с ръце, а Мери каза: — Тук, в града. Първо в сиропиталище, а после в домовете на две
приемни семейства.
— Знаеш ли нещо за родителите си?
Джон поклати глава.
— Бела ми каза за гривната ти, върху която има някакви символи. Би
ли ми я показал?
Джон вдигна ръкава си и протегна ръка напред. Дланта на мъжа се
сключи около китката на момчето.
— Наистина е хубава, синко. Ти ли я изработи?