обсипан с флуоресцентни лампи. Отляво имаше балкон с амфитеатрални
седалки, който се издаваше напред, а под него бяха разположени боксови
круши.
Великолепен мъж блъскаше една от тях. Беше с гръб към нея.
Танцуваше на пръсти, лек като бриз, навеждаше се, изправяше се и
нанасяше удар след удар — толкова силни, че крушата висеше накриво.
Бела не виждаше лицето му, но беше сигурна, че е привлекателен.
Ниско подстриганата му коса беше светлокестенява, бе облечен в плътно
прилепнало по тялото поло и свободен черен анцуг. На широкия му гръб
беше препасан кобур.
Вратата се затвори след нея.
С широк замах мъжът извади кинжал с черно острие и го заби в
крушата. Разпра я и по пода се посипа пясък. А после се обърна с лице
към нея.
Бела покри устата си с длан. Лицето му беше белязано — като че ли
някой се беше опитал да го разреже на две с нож. Белегът започваше от
челото, спускаше се по носа, свиваше леко при бузата и завършваше при
устата, като разкривяваше горната му устна.
Той я изгледа от глава до пети с присвити очи, черни и студени като
нощта. Видът му издаваше объркване, огромното му тяло беше абсолютно
неподвижно, само гърдите му се повдигаха, когато си поемеше дълбоко
дъх.
Мъжът я желаеше, помисли си тя, но не е сигурен какво трябва да
направи.
После странното му смущение се стопи. И беше заменено от леден
гняв, който я уплаши до смърт. Без да откъсва поглед от него, посегна
към бравата. Тя не поддаде и Бела я споходи неприятното чувство, че той
нарочно не я пуска.
Мъжът наблюдава безуспешните й опити известно време, след което
тръгна към нея. Хвърли кинжала високо във въздуха и го улови за
дръжката. Повтори движението, потрети го.
— Не знам какво правиш тук — каза тихо. — Освен че ми проваляш
тренировката.
Очите му обхождаха лицето и тялото й, враждебността му беше
осезаема. Но излъчваше също така първична топлина, сексуална заплаха, която не би трябвало да я очарова.
— Съжалявам. Не знаех…
— Какво не знаеше?
Господи, вече беше толкова близо! И беше много по-едър от нея. Бела
залепи тяло до вратата.
— Съжалявам…
Мъжът постави длани от двете страни на главата й. Тя не откъсваше
поглед от кинжала, но после забрави за оръжието. Защото той се наведе
към нея. Спря в мига, в който телата им щяха да се докоснат.
Бела си пое дълбоко дъх, вдиша мириса на тялото му. Не знаеше
дума, с която да го опише, беше по-скоро като огън в ноздрите й. И тя
отговори на повика — тялото й се стопли, пожела го.
— Съжаляваш — каза мъжът, наклони глава на една страна и спря
поглед върху шията й. Усмихна се, кучешките му зъби бяха дълги и
ослепително бели. — Да, готов съм да се обзаложа, че е така.
— Много съжалявам.
— Докажи го.
— Как? — гласът й беше дрезгав.
— Застани на ръце и колене. Само тогава ще приема извинението ти.
В другия край на залата се отвори врата.
— О, за Бога… Пусни я! — влезе друг мъж, с дълга коса, и затича към
тях. — Долу ръцете, Зи. Веднага.
Белязаният се наведе още по-близо, приближи разкривената си уста
до ухото й. Нещо се притисна до гърдите й, малко над сърцето й. Пръстът
му.
— Току-що те спасиха.
Заобиколи я и излезе в мига, в който другият вампир се приближи до
нея.
— Добре ли си?
Бела гледаше съсипаната боксова круша. Не можеше да диша. Не
беше сигурна дали е от страх, или от сексуално желание — най-вероятно
беше комбинация от двете.
— Да, така мисля. Кой беше този?
Новодошлият я отведе отново до стаята за разпити, без да отговори
на въпроса й.
— Направи услуга на себе си и остани тук, окей?
Добър съвет, помисли си тя, след като той си тръгна.
10.
Рейдж рязко премина от страната на сънищата в реалността. Погледна
часовника върху нощното си шкафче и се ядоса, защото в първия миг не
можа да фокусира погледа си. А после като видя колко е часът, се вбеси
още по-силно.
По дяволите, къде беше Тор? Беше обещал да му се обади веднага
след като приключи с преводачката на момчето, а бяха минали часове
оттогава.
Набра номера на мобилния му телефон. Свърза се с гласовата му
поща, изруга и затвори.
Стана от леглото и внимателно се протегна. Все още изпитваше болки
и му се гадеше, но се движеше много по-лесно. След като взе набързо душ
и се преоблече в чисти кожени дрехи, се почувства много по-добре и
тръгна към кабинета на Рот. Зората щеше скоро да изгрее. Щом не
отговаряше на обажданията, Тор вероятно докладваше на краля, преди да