се прибере у дома си.
Двойните врати бяха отворени и я гледай, Тормент крачеше по
старинния килим от Обюсон и говореше на Рот.
— Точно когото търсех — каза провлачено Рейдж.
Тор вдигна поглед към него.
— Канех се после да дойда в стаята ти.
— Сигурен съм в това. Как вървят работите, Рот?
Слепия крал се усмихна.
— Радвам се да те видя отново в бойна форма, Холивуд.
— О, да, готов съм — Рейдж гледаше втренчено Тор. — Има ли нещо, което трябва да ми кажеш?
— Всъщност не.
— Искаш да кажеш, че не знаеш къде живее жената?
— Не съм сигурен, че трябва да я виждаш.
Рот се облегна назад и вдигна крака върху бюрото си. Огромните му
ботуши накараха изящната мебел да изглежда като табуретка. Усмихна се.
— Някой от вас иска ли да ме осветли по въпроса?
— Лично е — измърмори Рейдж. — Нищо специално.
— По дяволите! — Тор се обърна към Рот. — Изглежда, че нашият
приятел иска да опознае по-добре жената, която превеждаше на момчето.
Рот поклати глава.
— О, не, не искаш, Холивуд. Легни си с някоя друга. Бог ми е
свидетел, че има достатъчно жени, които с радост биха го направили с теб
— кимна на Тор. — Както казвах, нямам възражения момчето да се
присъедини към първи клас обучаващи се при нас, ако проучиш произхода
му. Трябва да проверим и жената. Не искам тя да създава проблеми, ако
момчето изведнъж изчезне.
— Аз ще се погрижа за нея — каза Рейдж. Двамата го изгледаха, а той
сви рамене. — Ако не ми позволите, ще следя онзи, когото ще натоварите
със задачата. По един или друг начин, ще я намеря.
Тор повдигна вежди. Челото му се набръчка толкова силно, че
заприлича на разорано поле.
— Няма ли да размислиш, братко? Ако предположим, че момчето
дойде тук, връзката с тази жена ще стане твърде опасна. Просто се
откажи.
— Съжалявам. Искам я.
— Господи! Можеш да създаваш големи проблеми, знаеш ли? Не
контролираш импулсите си и действаш единствено според собствените си
желания. Страхотна комбинация.
— Виж, ще я имам — по един или друг начин. Ще ми позволиш ли да
я проуча, докато правя секс с нея, или не?
Тор потърка очи, Рот изруга, а Рейдж разбра, че е спечелил.
— Добре — измърмори Тор. — Открий произхода й, каква е връзката
й с момчето, а после прави с нея, каквото искаш. Накрая обаче изтрий
спомените й и не се виждай повече с нея. Чуваш ли ме? Изтрий се от
паметта й, когато свършиш, и не се срещай повече с нея.
— Дадено.
Тор отвори мобилния си телефон и натисна няколко бутона.
— Изпращам ти като съобщение телефонния й номер.
— Искам и този на приятелката й.
— И с нея ли ще правиш секс?
— Просто ми го дай, Тор.
Бела се канеше да си легне, когато звънна телефонът й. Отговори с
надеждата да не е брат й. Не й харесваше навикът му да проверява дали си
е у дома с оттеглянето на нощта. Като че ли можеше да е навън и да се
чука с мъжкари. Или нещо подобно.
— Ало? — каза.
— Ще се обадиш на Мери и ще й кажеш да вечеря с мен тази нощ.
Бела се стресна. Русият воин.
— Чу ли какво казах?
— Да… но какво искаш от нея — като че ли вече не знаеше.
— Обади й се веднага. Кажи й, че съм твой приятел и че ще се
позабавлява страхотно. Така ще е по-добре.
— От какво?
— От това да вляза с взлом в къщата й, за да стигна до нея. Което ще
направя, ако се наложи.
Бела затвори очи и видя Мери, притисната до стената. И огромния
мъж, извисяващ се над нея. Той я преследваше по една-единствена
причина — за да освободи стаеното в тялото му сексуално желание.
— О, Господи… моля те, не я наранявай. Тя не е една от нас. И е
болна.
— Знам. Няма да й навредя по никакъв начин.
Бела опря глава на дланта си, чудейки се откъде здрав мъжага като
него би могъл да знае какво би наранило приятелката й и какво — не.
— Боецо… Мери дори не знае за нашата раса. Тя е… Моля те, недей…
— Няма да помни нищо след това.
И той предполагаше, че уверението му ще я успокои? Чувстваше се
ужасно, струваше й се, че му поднася Мери на тепсия.
— Не можеш да ме спреш. Но можеш да направиш нещата по-лесни за
приятелката ти. Помисли си. Тя ще се чувства в по-голяма безопасност, ако се срещне с мен на обществено място. Няма да знае, че не съм човек.
За нея всичко ще е съвсем нормално, една обикновена вечеря.
Бела и бездруго не обичаше да й нареждат какво да прави, а в
момента мразеше себе си, защото предаваше приятелството си с Мери.
— Иска ми се да не бях я водила там със себе си.
— А аз — напротив — настъпи пауза. — Тя е… необикновена.