— А какво ще стане, ако те отхвърли?
— Няма да се случи.
— И все пак?
— Изборът е неин. Няма да я насилвам. Кълна се.
Дланта на Бела се спря в основата на шията й, пръстите й се вплетоха
в диамантената огърлица, която винаги носеше.
— На кое място ще е срещата й с теб? — запита тя примирено.
— Къде се срещат обикновено хората?
А тя откъде би могла да знае, по дяволите? Спомни си, че Мери й
беше разказвала за някаква жена, с която работела заедно и която се
срещала с мъж… Но как се казваше онова място?
— «Ти Джи Ай Фрайдейз»* — каза Бела. — Има тяхно заведение на
площад «Лукас».
[* Верига американски ресторанти. — Б.р.]
— Чудесно. Кажи й да бъде там в осем часа тази вечер.
— И с кого да й кажа, че ще се срещне?
— Ами… Хал. Хал Ууд.
— Боецо?
— Да?
— Моля те…
Той добави по-меко:
— Не се тревожи, Бела. Ще се отнеса добре с нея.
Линията прекъсна.
В хижата на господин X. дълбоко в гората О. бавно седна в леглото и
прокара длани по мокрите си бузи.
Омега си беше тръгнал само преди час, а раните на О. продължаваха
да кървят. Не беше сигурен, че ще успее да помръдне, но трябваше час
по-скоро да изчезне от спалнята.
Опита се да стане, но стаята се завъртя пред очите му, затова отново
седна. Погледна през малкия прозорец на отсрещната стена и видя изгрева
на зората, чиито топли лъчи бяха прорязани от клоните на боровите
дървета. Не беше очаквал наказанието да продължи цял ден. А на няколко
пъти беше сигурен, че няма да успее да го преживее.
Омега го беше отвел на места, намиращи се в самата му същност, и О.
беше шокиран да разбере за съществуването им. Места на страх и
себеомраза. На пълно унижение и деградация. И сега резултатът бе, че се
чувстваше така, сякаш бяха одрали кожата му — абсолютно незащитен и
изложен на хорските погледи, сурово и кървящо месо, което все още
диша.
Вратата се отвори. Раменете на господин X. изпълниха рамката.
— Как си?
О. се покри с одеялото и отвори уста. Но от нея не излезе и звук.
Изкашля се няколко пъти.
— Аз… още съм жив.
— Надявах се да издържиш.
На О. му беше трудно да види шефа си, облечен в обичайните за него
дрехи, с папка в ръка и готов да започне поредния успешен работен ден.
Сравнена с местата, където О. беше прекарал последните двадесет и
четири часа, рутината изглеждаше фалшива и странно заплашителна.
Господин X. се усмихна леко.
— А сега двамата с теб ще сключим сделка. Ако имаш добро
поведение и не проявяваш своеволие, това няма да се случи отново.
О. беше изтощен и не беше в състояние да спори. Вътрешната му
борба щеше отново да започне, знаеше го, но в момента искаше
единствено сапун и гореща вода. И време да остане сам със себе си.
— Не чух отговора ти — каза господин X.
— Да, сенсей — О. не се интересуваше какво се очаква от него, че
трябва да каже. Искаше само да стане от леглото… да излезе от стаята…
от хижата.
— Има дрехи в гардероба. Можеш ли да шофираш?
— Да. Да… добре съм.
О. си представи душа в дома си, кремавите плочки и бялата боя.
Чисто. Толкова чисто. Той също щеше да бъде чист, след като излезеше от
банята.
— Искам да си направиш услуга, господин О. Не забравяй за
наказанието, когато се върнеш на работа. Нека спомените за преживяното
са винаги пресни, но недоволството си изливай върху подчинените си.
Самоинициативата ти може и да предизвиква раздразнението ми, но бих те
презирал, ако си се пречупил. Ясен ли съм?
— Да, сенсей.
Господин X. се обърна с гръб към него и му хвърли поглед през рамо.
— Мисля, че знам защо Омега те остави жив. Когато си тръгваше, каза доста ласкави думи за теб. Знам, че би искал да те види отново. Да
му кажа ли, че ти също очакваш с нетърпение следващите ви срещи?
От гърлото на О. излезе сподавен стон, който той не можа да потисне.
Господин X. се засмя тихо.
— Може би не.
11.
Мери спря колата на паркинга пред ресторанта. Огледа другите
автомобили и миниваните, питайки се как, по дяволите, се бе съгласила да
се срещне с мъж за вечеря. Бела й се беше обадила сутринта и я бе
убедила да приеме предложението, но проклета да беше, ако помнеше
някакви подробности.
Напоследък й убягваха много неща. Утре сутринта трябваше да отиде
за допълнителните изследвания и мислеше единствено за това, беше като
замаяна. Да вземем изминалата нощ например. Беше готова да се закълне, че е ходила някъде с Джон и Бела, обаче събитията бяха просто черна