Тръгвам с мишката по подредения в азбучен ред списък, намирам „лале“ и прочитам с разтуптяно сърце:
Червено лале — безсмъртна любов.
После, просто от любопитство, намирам „роза“ и се заливам от смях, когато прочитам:
Бяла розова пъпка — сърцето ти не познава любовта, затова няма да я намери.
И чак сега разбирам, че ме е изпитвал. През цялото време. Поднесъл ми е истината с езика на цветята, защото не е знаел как ще реагирам, дали ще я приема, или ще му обърна гръб. Флиртувал е със Стейша, за да може да влезе в мислите ми и да разбере дали ревнувам, дали ме е грижа за него. А аз така умело заблуждавах себе си за всичко ставащо и отричах чувствата си, че обърках и двамата.
И въпреки че не ми харесва подходът му, трябва да си призная, че имаше ефект. Искам да го видя отново. Трябва само да изрека онези думи на глас и той ще се появи. За да му кажа истината. А тя е, че го обичам. Влюбих се безумно още в мига, когато го видях. Обичам го, въпреки че се кълнях в обратното. Повече не мога да го отричам. И въпреки че не съм много убедена в онази работа с безсмъртието, не мога да отрека, че преживяването в Съмърленд беше просто невероятно. Освен това, ако Райли е права, че всеки си има съдба, то тогава може би съдбата наистина иска да сме заедно?
Затварям очи и си представям допира на топлото тяло на Деймън, усещам го притиснато до моето, чувам сладкия шепот в ухото ми, устните му върху кожата ми, тръпката от докосването на устните му върху моите. Задържам този образ в мен, съхранявам чувството за споделена любов, спомена за онази божествена целувка на Хелоуин и прошепвам думите, които пазех дълбоко в сърцето си през цялото време, защото ме беше страх да ги изрека. Онези думи, които ще ми го върнат.
Казвам ги веднъж, после ги повтарям пак и пак. Гласът ми се извисява и скоро гръмва из цялата къща.
Но когато отварям очи, отново съм сама.
И разбирам, че съм чакала прекалено дълго.
Трийсет и седма глава
Слизам долу да потърся сладолед във фризера. Не съм убедена, че един голям ванилов „Бос“ с бадеми ще излекува разбитото ми сърце, но се надявам поне да го утеши. С едната ръка изваждам кутията, с другата грабвам лъжица от сушилката. Но всичко полита към пода, когато чувам зад себе си познатия глас:
— Колко трогателно, Евър! Просто ще ме разплачеш.
Поглеждам към сладоледа, после вдигам бавно очи и виждам кръстосаните крака на Дрина, изящните ръце и безукорния й тоалет — една прекрасна лейди, седнала на масата за закуска в дома ми.
— Колко беше сладка, докато викаше Деймън. И онази любовна сцена, която преживя наум! — засмива се тя, но погледът й е студен като лед. — О, да, все още мога да виждам какво става в главата ти, малката. Колкото до твоя щит, съжалявам, че трябва да го чуеш, но той е по-тънък и от Плащаницата на Исус в Торино. — Клати глава в престорено съчувствие, после става сериозна: — Много добре знаеш, че не мога да позволя това да се случи. Както вече си разбрала, моята работа е да те унищожавам и за твоя изненада все още мога.
Слушам я и се старая да дишам бавно и дълбоко, за да прочистя ума си от всички изобличаващи мисли, защото знам, че ще ги използва срещу мен. Но да се опитваш да прочистиш мислите си, е като да кажеш на някого да не мисли за слонове. Още не си го изрекъл и главата му се изпълва с мисли за тях.
— Слонове? Наистина ли? — изпъшква тя и надава нисък страховит звук, от който настръхвам. — Боже мой, така и не мога да си обясня какво вижда той в теб!
Оглежда ме от глава до пети и гърчи устни от отвращение.
— Със сигурност не е интелектът ти, нито остроумието, защото досега не съм получила нито едно доказателство за наличието им. Ами представата ти за истинска любовна сцена? Колко наивно! Като във филмите на „Дисни“ или сериалите по семейния канал. Наивно и убийствено скучно. Наистина, Евър, трябва ли да ти напомням, че Деймън има вековен опит, преживял е и сексуалната революция през шейсетте на миналия век.
Поглежда ме с укор и клати глава в смисъл: „Безнадеждна си“.
Най-после намирам сили да отворя уста и казвам пресипнало, сякаш не съм говорила една седмица:
— Ако търсиш Деймън, той не е тук.
Дрина вдига подигравателно вежди.
— Бъди спокойна, знам къде е Деймън. Винаги знам къде е. Нали това ми е работата?
. — Значи си професионален шпионин?