— Твоите приятели ме поканиха да мина довечера към вас — казва Деймън и изравнява крачка с мен. — Но се оказа, че няма да мога.
— Ах! — изпускам, без да искам, въздишка на облекчение, но веднага съжалявам, че съм си отворила устата, защото това му дава възможност да ме хване на местопрестъплението. Радостната нотка в гласа ми ме издава. — Имам предвид, сигурен ли си, че няма да можеш?
Опитвам се да го кажа искрено, дори приятелски, сякаш наистина искам да дойде, въпреки че и на глухите е ясно, че е късно да замажа положението.
Той ме поглежда весело с черните си блестящи очи.
— Напълно. Ще се видим в понеделник. — Маха с ръка и забързва към колата си, която е паркирана в червената зона и моторът й необяснимо как вече работи.
Когато приближавам миатата, забелязвам, че Майлс е вече там, чака ме със скръстени ръце и свъсени вежди. Кривата усмивка издава раздразнението му.
— Казвай бързо какво стана току-що, защото ми намирисва на нещо гадно — посреща ме сърдито, избутва ме, когато отварям вратата от моята страна, и се промъква през волана на мястото до шофьора.
— Ами, отлага го за друг път. Днес нямало да може да дойде — отвръщам и докато сядам, поглеждам през рамо с надежда да го зърна.
— И какво му наговори, за да го накараш да се откаже? — поглежда ме укорително той.
— Нищо.
Кривата му усмивка става още по-неприятна.
— Честно, не съм аз тази, която разваля вечерта ти — опитвам се да обясня. Напускам паркинга и се вливам в движението, но усещам, че Майлс продължава да ме гледа. — Какво?
— Нищо — вдига вежда и се заглежда през прозореца. Знам какво си мисли, но си замълчавам и се съсредоточавам в шофирането. Той, разбира се, не издържа, след минута се обръща към мен и започва: — Добре, де, ама обещай, че няма да се ядосваш.
Затварям очи и въздишам. Започва се с глупостите му.
— Ами просто… някак си не мога да те разбера. Нищо от това, което правиш, не ми се връзва.
Вдишвам дълбоко и се опитвам да не реагирам по никакъв начин. Защото знам, че ще стане по-лошо.
— От една страна си зашеметяващо красива. Направо да ти падне шапката. Поне предполагам, че би могла да бъдеш, понеже е трудно човек да бъде сто процента сигурен, като се има предвид, че непрекъснато се криеш зад тези грозни размъкнати качулки. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но целият ансамбъл е просто трагичен. Сякаш искаш да минеш за бездомно сираче и аз просто не разбирам защо трябва да се преструваме, че е така. Освен това, извинявай за откровеността, но опитите ти да страниш от това ново и страшно готино момче, което явно си пада по теб, са меко казано странни. — Той спира, колкото да ми хвърли един окуражителен поглед, докато събирам сили за това, което ще последва. — Обяснението може да е само едно… ти си гей.
Правя десен завой и може би за пръв път благодаря вътрешно на моите психически способности. Този път те определено ми помогнаха да омекотя шока от думите му.
— Защото, ако е така, е направо супер — продължава той. — Нали разбираш, тъй като и аз съм гей, не бих застанал срещу теб, нито ще те издам.
И се засмива нервно, в смисъл: сестро, малко ми е неудобно, но трябва да си го кажем, нали?
Но аз поклащам глава и натискам спирачките.
— Не можеш да си вадиш подобно заключение само защото не се интересувам от Деймън — казвам и осъзнавам, че говоря така, сякаш се оправдавам, а не ми се иска да изглежда по този начин. — Мен ме привличат други неща, не просто красивата външност, ясно?
Като топлото гъделичкащо докосване, дълбоките, блестящи като тлеещи въглени очи и изкусителния му глас, който кара светът в главата ми да замлъкне…
— Да не би да е заради Хевън? — пита той, готов да повярва, че не съм гей, но не и на обяснението.
— Не.
Стискам волана, заглеждам се в светофара и започвам да му се моля като на бог да си включи по-бързо зелената светлина, за да мога да оставя Майлс пред тях и да се свърши с това мъчение.
Но се оказва, че съм отговорила прекалено бързо, за да ми повярва.
— Ха! Знаех си! Знаех си, че е заради Хевън. Защото тя си го заплю. Не мога да повярвам, че се влияеш от разни заплюванки. Не разбираш ли, че си на път да изпуснеш златната възможност да изгубиш девствеността си с най-сексапилния тип в цялото училище, а може би и в целия свят само заради глупостите на Хевън?