— Нямам никаква представа за какво говорите — успявам да кажа.
Тя кима кротко и плъзва една визитна картичка към мен.
— Когато си готова, можеш да ме намериш тук.
Вземам визитката само защото Сабин ни гледа от дъното на стаята, а и не искам да бъда груба. Поемам я в шепата си и гневно я смачквам на твърда топка.
— Свършихме ли? — питам през зъби, готова да избягам оттам.
— Само още нещо — спира ме тя и прибира тестето в кафява кожена кутия. — Тревожа се за малката ти сестричка. Мисля, че е време да се пренесе, не си ли съгласна?
Гледам я как си седи там най-самодоволно и прави разбор на живота ми, когато всъщност дори не ме познава, и стискам зъби, за да не се развикам.
— За ваша информация, Райли отдавна се е пренесла. Тя е мъртва — изсъсквам и хвърлям смачканата визитка на масата, без да ме интересува дали някой ме гледа.
Но тя отново се усмихва и казва:
— Мисля, че знаеш какво имам предвид.
Четиринайсета глава
Качвам се в стаята си много преди края на вечерта и на купона. Лягам си и се замислям за тази Ава, за нещата, които каза, за Райли и съм готова да я обвиня за всичко. Винаги съм знаела, че сестра ми не трябва да е тук. Но избрах да вярвам, че е преминала отвъд и просто ме посещава от време на време. Понеже не съм я молила да наминава насам, приех, че го прави по собствено желание. А когато не иска да е с мен, си мисля, ами… че се размотава някъде из рая. Добре, де, разбирам, че Ава иска да ми помогне, че предлага да ми стане нещо като по-голяма и по-опитна сестра в сферата на психическото познание за мое добро, но тя не разбира едно нещо. Не разбира, че аз не искам никаква помощ. Не че не мечтая денонощно да се върна към предишния си живот, да бъда като всички останали на моята възраст. Но знам, че това е наказание. Че заслужавам тази ужасна дарба заради злото, което причиних на близките си, за живота, който им отнех. Затова трябва да си нося последствията и да се опитвам да не наранявам повече никого.
Когато най-после заспивам, сънувам Деймън. И всичко ми се струва толкова ярко, толкова осезаемо и вълнуващо, че за пореден път изживявам всичко не като сън, а като реалност. Но на сутринта установявам, че в главата ми са останали само отделни детайли и откъслечни образи без начало и без край. Единственото, което успявам да си спомня ясно, е, че двамата тичаме в един студен каньон, вятърът брули лицата ни, а ние летим към нещо, което не мога да видя ясно.
— Какво има пак? Защо си толкова кисела? — пита ме Райли. Седнала е на ръба на леглото ми, облечена в костюма на Зоро, същият като онзи, който носеше Ерик на празненството.
— Хелоуин свърши — кимам към кожения камшик в ръката й, но тя го държи здраво и шиба с него по пода.
— И какво от това? — цупи се тя и продължава да налага килима. — Костюмът ми харесва. Мисля да си го нося всеки ден.
Навеждам се към огледалото, слагам малките си диамантени обици и бързо връзвам косата си на опашка.
— Не мога да повярвам, че пак навличаш тези отвратителни дрехи — бърчи отвратено нос. — Мислех си, че сега, когато се снабди с гадже…
Без да се доизкаже, захвърля камшика и грабва айпода ми, пръстите й чевръсто натискат копчетата и ровят из списъка с музиката.
Притихвам в очакване да чуя повече. Любопитна съм да разбера какво точно е видяла.
— Какво, не помниш ли? Ехо, става дума за снощи. До басейна. Или беше само лек флирт?
Изведнъж почервенявам като рак.
— Ти пък какво знаеш за флирта? Та ти си само на дванайсет. И защо ме шпионираш, малка досадница такава?
Тя прави отегчена гримаса.
— Моля те, защо да си губя времето да шпионирам, когато имаше много по-забавни неща? Ако искаш да знаеш, излязох за малко на чист въздух и точно в този момент езикът ти случайно изследваше подробно устата и гърлото на Деймън. Повярвай ми, предпочитам да не го бях видяла.
Обръщам й гръб, отварям шкафчето и пренасям яда си от Райли върху блузките.
— Добре, разбрах, но трябва да те разочаровам. Той не ми е гадже. Да, случи се нещо, но оттогава не сме говорили.
Казвам го и се ядосвам още повече, защото при мисълта за името му нещо ме бодва под лъжичката. Грабвам една сива блуза с качулка и я навличам през глава, като разрошвам отново косата си.