— Надуваш се, защото те е яд, че пропусна върховна вечер — свива рамене Хевън, после поглежда към мен и се опитва да ме включи. — Твоето парти също не беше лошо. Дори страхотно. Но там плувах наистина в свои води. Разбираш, нали?
Избърсвам ябълката с ръкав и кимам неопределено. Нямам никакво желание да научавам за „Ноктюрно“ повече от това, което вече знам, нито да слушам за нейните води и за тези на Дрина. Най-после намирам сили да я погледна в очите и се стъписвам, защото на мястото на обичайните жълти лещи блестят чисто нови и яркозелени.
Толкова познато зелени, че ме втриса.
— Трябваше да видиш това. Опашката пред входа беше километрична, но щом видяха Дрина, веднага ни пуснаха вътре. Дори не беше нужно да плащаме за вход. Нито за нещо друго. Цялата вечер беше на аванта. После тя ме покани в стаята си. Отседнала е във фантастичен апартамент в „Сейнт Реджис“ Ще бъде там, докато си намери нещо постоянно. Ах, да можехте да го видите! Гледка към океана, джакузи, въртящ се минибар, абе, всякакви екстри.
Поглежда ме с горящи в изумрудено очи и ме подканя да споделя възторга й, но аз не успявам да се включа.
Стискам устни и отчитам другите промени във външния й вид. Забелязвам, че очната й линия е по-лека, по-ненатрапчива, като тази на Дрина, а кървавочервеното червило е заменено с по-светло, с розов оттенък, тип а ла Дрина. Дори и косата й. Откакто я познавам, всеки ден я изправя, но днес пада свободно на вълни в стила на вездесъщата Дрина. Роклята е прилепнала по нея, коприната е висококачествена, достойна за гардероба на кого, мислите? На Дрина.
— Къде е Деймън? — пита Хевън и ме поглежда, сякаш съм длъжна да знам.
Захапвам ябълката и вдигам рамене.
— Какво стана? Аз мислех, че вече сте двойка — пита любопитно тя.
Преди да отговоря, Майлс вдига бързо поглед от своя миникомпютър и й хвърля поглед, който в директен превод звучи: Внимавай, преди да навлезеш по-надълбоко.
Тя премества очи от него към мен и въздъхва.
— Както и да е. Само исках да знаеш, че вече нямам нищо против, така че не се тревожи. Съжалявам, че онази вечер се държах така гадно. Но вече съм забравила всичко. Честна дума. Приятели? — подава кутрето си тя.
Увивам с неохота малкия си пръст около нейния, готова да се сблъскам с енергията й. С изненада откривам, че тя наистина мисли това, което говори. Странно, през миналата седмица ме бе обявила за обществен враг номер едно, а сега просто не й пука. Не разбирам защо.
— Хевън… — започвам и се запитвам за пореден път дали трябва да направя това, но после решавам: какво толкова, нямам какво да губя.
Тя ме поглежда усмихнато и чака.
— Ъ… когато отидохте в „Ноктюрно“, дали случайно не срещна там Деймън?
Чакам отговора й със стиснати устни. Майлс ми мята учуден поглед, но Хевън ме гледа открито и леко объркано.
— Защото той си тръгна малко след вас и си помислих…
Тя поклаща глава.
— Не, не съм го виждала — казва спокойно, облизва захарната глазура от устните си и преглъща доволно.
Кимам и въпреки че знам много добре какво ще видя, решавам да направя едно ясновидско пътешествие из масите край нас по азбучен ред. И неволно се питам дали ще ги засека да лудуват сред поляна от бели рози, или ще са заети с други по-неприлични неща, за който предпочитам да не знам.
Но освен добре познатите картини в аурите на съучениците ми, които обядват на все същите маси, не се виждат никакви цветни градини. Не и днес.
Предполагам, че е така, защото Деймън го няма.
Петнайсета глава
Вече се унасям в сън, когато Деймън звъни по телефона. И въпреки че през последните два дни не спрях да убеждавам себе си, че не го харесвам, щом чувам гласа му, капитулирам.
— Много ли е късно?
Поглеждам към фосфоресциращите цифри на будилника, колкото да се убедя, че е така, но отговарям:
— Не, не, няма нищо.
— Спиш ли вече?
— Почти.
Повдигам възглавниците, облягам ги на страничната табла и се намествам удобно.
— Евър, може ли да дойда при теб?
Поглеждам отново към часовника. Не, просто няма начин.
— Мисля, че не е много добра идея — казвам.
Следва толкова дълга пауза, че се чудя дали не е затворил.
— Съжалявам, че не успях да се класирам за обяда — казва най-накрая. — И за изобразителното. Тръгнах си веднага след английския.