Поглеждам към Стейша, която шепне нещо на ухото на Онър и ме гледа злобно.
— Не им обръщай внимание, те са пълни идиотки — прошепва той, приближава се до мен и слага ръка върху моята. — Съжалявам, че не можах да ти се обадя по-рано. Имах посетител, нямаше как да се измъкна.
— Дрина ли имаш предвид?
Но веднага си прехапвам езика. Боже, каква ужасна ревнивка съм! Искам да му покажа, че съм спокойна, че не ме интересува и че изобщо не забелязвам как всичко се променя в момента, когато тя се появи, но не се получава, защото съм много повече параноична, отколкото наивна.
— Евър… — заговаря той, но понеже аз започнах първа, искам да продължа.
— Видя ли на какво прилича Хевън? Превърнала се е в една малка Дрина. Облича се като нея, говори като нея, дори има същия цвят на очите. Сериозно ти казвам, ела днес на масата за обяд и ще видиш сам.
И го поглеждам така, сякаш той е отговорен за промяната, сякаш вината е негова. Но когато очите ни се срещат, не издържам и се предавам на магията му, превръщам се в парче стомана, неудържимо привлечено към неговия магнит.
Деймън въздъхва и се премества още малко към мен.
— Евър, разбери, не е каквото си мислиш.
Отдръпвам се и притискам устни една към друга. Откъде знаеш, като си нямаш никаква идея какво мисля, си казвам наум.
— Дай ми възможност да ти се извиня. Позволи ми да те заведа на едно специално място, моля те!
Кожата ми усеща топлината на погледа му, но не искам да рискувам. Искам да го оставя да се измъчва, да се съмнява. Да го размотавам до последно. Затова отмятам глава, поглеждам го равнодушно и казвам:
— Ще видим.
Когато излизам от четвъртия час по история, Деймън вече ме чака пред вратата. Предполагам, че иска да обядваме заедно, затова казвам:
— Чакай да си оставя раницата в шкафчето.
— Няма нужда — усмихва ми се той и слага ръка на кръста ми. — Имам за теб една изненада.
— Изненада? — Поглеждам в очите му и изведнъж оставаме само аз и той. Целият останал свят изчезва незнайно къде.
— Искам да те заведа на едно място. Толкова е забавно, че се надявам да ми простиш всички прегрешения.
— Ами часовете? Искаш да зарежем всичко ли? — Скръствам ръце пред гърдите си, но е ясно, че не се дърпам много–много.
Той се засмива, навежда се към мен и устните му нежно докосват врата ми, докато произнасят „да“.
Отдръпвам се и вместо подготвеното „не“, се чувам да казвам „няма ли да ни хванат“.
— Не се тревожи. — Деймън хваща ръката ми и ме повежда към изхода. — С мен си в безопасност.
Шестнайсета глава
„Дисниленд“!
Слизам от колата си и го поглеждам удивено. От целия списък с местата, на които си мислех, че може да ме заведе, нито едно не носи това име.
— Казват, че е най-забавното място на земята — засмива се той. — Била ли си тук?
Поклащам отрицателно глава.
— Чудесно! Тогава аз ще бъда твой екскурзовод.
Хваща ме за ръка и ме повежда към входа. Тръгваме по главната улица. Гледам всичко с широко отворени очи и се опитвам да си го представя тук и преди. Той е толкова шик, толкова впечатляващ, секси, самоуверен, че ми е трудно да си представя как тича насам-натам с децата из царството на Мики Маус.
— През седмицата е много по-хубаво, защото хората са по-малко — обяснява той, оглежда се и ме превежда на другия тротоар. — Ела, искам да ти покажа Ню Орлийнс, любимата ми част.
— Охо, имаш и любима част? — Спирам на средата на улицата и го поглеждам учудено. — Значи идваш често тук? А аз си мислех, че си се преместил отскоро при нас.
Той се засмива.
— Да, току-що се преместих. Но това не означава, че не съм бил тук и преди — казва и ме повежда към Къщата на духовете.
След Къщата на духовете заминаваме на пътешествие с пиратски кораб из Карибите и когато се завръщаме, той спира и ме пита:
— Е, кое ти хареса повече?
— Ами, като че ли „Пиратите“.
Деймън продължава да ме гледа в очакване на подробности.
— И двете са супер, но Пиратите имат едно предимство. Имат си Джони Деп. Малко е нечестно, но Джони Деп си е Джони Деп, нали?
— Джони Деп? С него ли трябва да се боря за вниманието ти? — вдига вежда той.
Аз замълчавам и оглеждам крадешком черните дънки, черната маркова блуза с дълги ръкави и онези рокерски обувки. Небрежната му елегантност и красивото лице слагат в джоба си всички холивудски звезди накуп, въпреки че никога не бих му го признала.