— Как го правиш? — питам и задържам дъха си, за да чуя отговора. Глупаво, понеже дишането не пречи на слуха ми.
— Какво правя? — слага той ръце на кръста ми и ме притегля към себе си.
— Лалетата, розите, всичко — прошепвам и се опитвам да не обръщам внимание на ръцете му върху кожата ми и приятното чувство за топлина, сънливост и лека омая.
— Това е магия — усмихва се той.
Отдръпвам се, грабвам хавлията и я увивам около кръста си.
— Защо не можеш никога да бъдеш сериозен? — цупя устни и тайничко се питам в какво съм се замесила и дали има начин да избягам от него.
— Аз съм сериозен — отвръща Деймън, навлича тениската си и взема оставените на масичката ключове от колата.
Потръпвам от допира на влажната хавлия и гледам мълчаливо как тръгва към вратата, маха ми през рамо и казва:
— Сабин си е вкъщи.
След което се слива с вечерния мрак.
Деветнайсета глава
Сутринта, още докато завивам към паркинга, забелязвам, че Деймън не е там. Слизам от колата, слагам раницата на рамо и се подготвям за хаоса от енергии, звуци и цветове, който ме очаква.
Но щом стигам до класната стая, изведнъж замръзвам на място. Взирам се в зелената врата и нямам сили да протегна ръка и да я отворя. Понеже психическите ми способности изчезват напълно, когато Деймън е наблизо, единственото нещо, което мога да видя, е кошмарната картина, която скалъпвам набързо в главата си — Деймън седи на ръба на чина на Стейша, смее се, флиртува с нея и вади рози от всички възможни места, докато аз се опитвам да се провра между тях, за да си седна на мястото. Топлината на погледа му ме залива, когато очите му пробягват през мен, за да срещнат нейните.
Не, просто няма да го понеса! В никакъв случай. Защото Стейша е открито жестока, подла, ужасна и садистична. Не го пази в тайна, не се забулва в тайнственост, цялата й неприятна същност е на показ и тя се гордее с нея.
Докато аз съм обратната страна на медала — параноична, потайна, крия се под качулки и слънчеви очила и нося такова бреме на гърба си, че нищо при мен не може да бъде просто и ясно.
Протягам ръка към дръжката на вратата и се нахоквам наум: Това е смешно. Какво ще направиш — ще избягаш от училище? Нямаш друга една година и половина на разположение да се справяш със собствените си страхове и съмнения, затова хайде, ако обичаш, преглътни го и влез!
Но ръката ми се разтреперва, отказва да се подчини и вече съм готова да побягна назад, когато някой отваря вратата отвътре, прокашля се и пита:
— Какво, не можеш да я отвориш ли?
И завършва въпроса си наум с „шибана откачалка, такава!“.
Поемам дълбоко въздух, влизам вътре и веднага се спотаявам отзад на чина си. Чувствам се по-зле от всякога, вдигам плахо поглед и виждам, че Деймън го няма. Сега мога да продължа.
Доближавам масите за обяд и очите ми изследват всеки стол в търсене на Деймън. Не го откривам и се запътвам към нашата маса. Пристигам в минутата, когато се появява и Хевън.
— Шести ден и никаква вест от Еванжелин — казва вместо поздрав тя. Вади кутията с кекса, слага я на масата и сяда срещу мен.
— Разпита ли из анонимните? — настанява се Майлс до нас.
Хевън извърта очи.
— Нали затова са анонимни, глупако!
Той й отвръща в същия тон:
— Говорех за ментора й, умнице!
— Те се наричат спонсори. Да, вече я питах. Не я е чувала. Дрина казва, че преувеличавам и правя от мухата слон.
— Тя още ли е тук? — поглежда я Майлс.
Местя поглед от единия към другия, обезпокоена от тревогата в гласа му, и чакам да кажат още нещо. Защото всичко, свързано с Деймън и Дрина, е над ясновидските ми способности, а неизвестността възбужда любопитството ми.
— Да, Майлс, нали сега живее тук? Защо си заразпитвал? Това проблем ли е за теб? — присвива очи Хевън.
Майлс свива рамене и отпива от бутилката.
— Никакъв — казва на глас, но мислите му говорят друго. Жълтата му аура потъмнява, докато той търси думи да каже това, което иска, или по-скоро това, което не иска. — Само…
— Само какво — наежва се Хевън.
— Ами…
Гледам го напрегнато и се опитвам да му внуша: Кажи го, Майлс. Кажи й, че Дрина е арогантна кучка, която й влияе зле и ще й донесе само неприятности. Ти не си единственият, аз също го виждам, хайде, давай, кажи й, че новата й приятелка е ужасна!