— А не е ли така? Хевън мисли, че всичко е само някакъв див готически сън. Единствено аз знам истината. Единствено аз знам какво чудовище си всъщност. Само не мога да си обясня защо не ни уби и двете, когато имаше тази възможност. Защо си направи труда да потискаш паметта ми и да ме оставяш жива?
— Никога не бих те наранил — казва тихо той и вдига към мен пълните си с неизразима мъка очи. — Тълкуваш всичко неправилно. Опитвах се не да убия Хевън, а да я спася. Но ти не пожела да ме изслушаш.
— Тогава защо изглеждаше така, сякаш е на ръба на смъртта?
Стискам устни, за да спра треперенето им. Очите ми гледат в неговите, но отказват да приемат топлината им.
— Защото наистина беше на ръба на смъртта — отвръща ядосано той. — Онази татуировка беше силно инфектирана и щеше да я убие. Когато ти влезе, тъкмо изсмуквах инфекцията от нея, както се прави при ухапване от змия.
— Знам какво видях — тръсвам инатливо глава.
Той затваря очи, стиска основата на носа си и поема дълбоко въздух. После вдига поглед и казва:
— Разбирам как изглежда отстрани. И знам, че не ми вярваш. Аз… се опитах да ти обясня, но ти не пожела да ме изслушаш. Направих това в класната стая, за да привлека вниманието ти. За да ме чуеш… Защото, повярвай ми, Евър, разбрала си всичко погрешно.
Вдига черните си очи и ме поглежда настойчиво, почти умоляващо. Протяга ръце към мен, но аз не се хващам на въдицата. Не вярвам на нито една негова дума. Той е изпечен лъжец. Имал е възможност да усъвършенства лъжите си стотици, може би хиляди години и не мога да си кривя душата, играе перфектно ролята си, но все пак си личи, че е роля. И въпреки че не ми се вярва, въпреки че още не мога да го асимилирам напълно, обяснението за всичко може да бъде само едно, без значение колко налудничаво звучи.
— Разбирам едно. Че искам да се прибереш в ковчега си или във вещерското сборище. Изобщо там, където си живял, преди да се появиш при нас — изричам задъхано с усещането, че съм попаднала в някакъв кошмар, и единственото ми желание е да се събудя час по-скоро. — Остави ме на мира. Махай се!
Той затваря очи и се засмива горчиво.
— Евър, аз не съм вампир.
— Докажи ми го! — казвам с треперещи устни и в същото време си мисля откъде бих могла да намеря броеница, глава чесън или сребърен куршум.
Деймън се засмива отново, този път с глас.
— Не ставай смешна. Такива неща няма.
— Знам какво видях! — повтарям твърдо и в главата ми отново се появяват кръвта, Хевън и зловещата стая. В същия момент се сещам, че щом ги виждам аз, ги вижда и той.
Изведнъж се запитвам как би могъл да обясни познанството си с Мария–Антоанета, Пикасо, Ван Гог, Емили Бронте Уилям Шекспир, когато те са живели преди цели векове.
И веднага чувам гласа му:
— В тази връзка мога да ти кажа, че бяхме добри приятели. Леонардо да Винчи, Ботичели, Франсис Бейкън, Алберт Айнщайн и Джон, Пол, Джордж и Ринго. — Вижда, че го гледам тъпо, и изпъшква:
— За бога, Евър. Не знаеш ли кои са „Бийтълс“? Ох, караш ме да се чувствам толкова стар.
Стоя пред него, останала почти без дъх и напълно объркана, но все пак намирам сили да го изблъскам, когато приближава към мен.
— Аз не съм вампир, Евър. Аз съм безсмъртен.
Извъртам очи.
— Вампир, безсмъртен, има ли разлика?
Боже мой, няма да се караме за терминологията сега!
— Защо пък не, заслужава си да поспорим, защото между тях има огромна разлика — отвръща той на неизречената ми на глас мисъл и ми се усмихва. — Виждаш ли, вампирът е фикция, измислено създание, което съществува само в книгите, филмите и във въображението на такива като теб. Аз съм безсмъртен. Което означава, че бродя по земята от стотици години, но все в един жизнен цикъл. И противно на представите ти, безсмъртието ми не се дължи на пиене на кръв, човешки жертвоприношения или други отвратителни неща, каквито ти се въртят в главата.
Припомням си странната червена течност, която носи винаги със себе си. Дали няма нещо общо с това? Дали не е нещо като еликсир на безсмъртието?
— Еликсир на безсмъртието! — прихва той. — Това не беше зле. Представи си само какви възможности за печалба отваря.
Но когато вижда, че не отвръщам на смеха му, става отново сериозен.
— Евър, не бива да се страхуваш от мен. Аз не съм страшен, нито зъл. Никога не бих направил нещо, което да те нарани. Аз съм просто едно момче, което живее прекалено дълго на този свят. Може би неприятно дълго. Но това не ме прави чудовище, а просто безсмъртен. И се боя, че…